България полага всички усилия за укрепване на коридорите на солидарност, така че украинските стоки да стигат с лекота през България до пристанищата на Солун и Кавала. Нашата инфраструктура обаче не е изградена да понася толкова интензивен и тежък трафик и поради тази причина ще поискаме средства от Европейската комисия да си укрепим инфраструктурата.

Четете още: "Sommet de l'Élevage": Устойчивостта в животновъдството е акцент на 32-рото издание

 

Това стана ясно от думите на земеделският министър Кирил Вътев, който е на посещение във Франция на животновъдното изложение „Sommet de l'Élevage"

Става дума за автомобилни пътища, железопътна и пристанищна инфраструктура, както и за силози за складиране на зърно. „Тъй като ако у нас влиза повече зърно, отколкото да излиза, ние трябва да имаме къде да го складираме“, каза още Вътев и уточни, че се водят преговори се водят преговори между министерствата на транспорта и  на икономиката, като аграрното ведомство участва на ниво зам. министър. 

Към момента вносът на слънчоглед в страната е забранен, въпреки решението на Народното събрание, понеже има договореност между премиерите на България и Украйна, както и между двамата земеделски министри, че няма да се допуска внос до края на ноември на слънчоглед. 

Има обаче информация, че въпреки това у нас влиза суровина и поради това тече проверка дали това, което се внася е под митнически контрол. „Търсят се и други договорености, така че да не пострадат нашите преработватели на слънчоглед от липса на суровина и да не останат българската продукция, която е около 1.6 млн.тона, заради сушата и преходът от 400 000 тона непродадени“, каза още Вътев. 

Той сподели за притеснителна информация от големи търговци на зърно, според която нямаме добри условия за дългосрочно съхранение на слънчоглед и рапица и голяма част от тези продукти са с повишена киселинност, което ги прави годни преди всичко за биогорива, но директно сваля цената им. Съхранението на каквито и да е стоки вече е сериозен разход и той трябва да се отчита. 

През последните 2 години пазарът става все по-непредвидим, поради голямата ценова волатилност заради войната и никой не купува повече суровина, отколкото му трябва за един месец. Фактът, че лихвите на банките растат означава, че има повишено търсене на пари, защото купувачите нямат достатъчен финансов ресурс. 

„Все още не е приключила проверката, която да покаже защо се купува скъпа суровина от Украйна. Обяснението от страна на преработвателите е, че това се прави по стари договори, които са сключени преди да падне цената“, сподели още аграрният министър, който се срещна във вторник следобед с френския си колега. 

На срещата е коментирана възможността България, заедно с Франция и Германия да поискат от Европейската комисия вземането на спешни мерки, за да не се изкриви целият пазар в Европа от украинския внос.