Сложен се оказва месец март не само за политическия живот в страната, но и за всеки, който се е натоварил с трудната задача да прави бизнес в България.

Такава е и конюнктурата в земеделието днес. Четири дни ни делят от оставката на кабинета или до т.нар. ротация. В основата на ротирането обаче е оставката, която ще бъде последвана от познатата ни вече процедура по завъртане на рулетката с мандатите от президента Румен Радев. Според първоначалния план управлението на страната в следващите 9 месеца трябва да стане с премиер Мария Габриел.

Тя трябва да предложи състав и структура на Министерския съвет, а народните представители да гласуват в пленарната зала предложението. 
Само че четири дни преди уж ясния план за действие да се осъществи, плътна мъгла е затиснала политическите писти.

Неяснотите са много: от това кои министри ще бъдат сменени, ще има ли коалиционно споразумение до вероятността страната ни да отиде на избори 2 в 1 през юни, когато ще се проведе и евровотът.

Тази политическа мъгла води до заоблачаване и в държавната администрация и то на всички нива. Администрацията е притихнала в очакване на развитие на събитията.

А няма по-притихнало животно от чиновника.

Това е като лов в дива гора. Усещаш, че нещо се задава, но не знаеш турист или ловец е... и дали ще те нахрани или ще те отстреля. Затова силно развитото чувство за оцеляване на чиновника го кара да застине, да се свие и да изчака облаците да се разсеят. Поне докато се разбере дали ще има смяна в политическото ръководство на Министерството на земеделието и храните.

Такава е ситуацията и в нашия аграрен сектор. Активната работа на полето започва, но мъглата в политическия живот и облаците над главата на администрацията очертават една неясна прогноза, пък дори и само в краткосрочен план.

Трудно можем да очакваме реформи, стратегии и планове за развитие, когато не знаем какво ще се случи в полето на политиката.

А то е разорано безобразно и там добри почвени практики не се спазват. Но на терена на аграрния бизнес, особено в условията на нов програмен период, се изискват правила, стабилност и предвидимост.

Защото голяма разлика между водещите „синоптици” в политиката и „метеоролозите” в земеделието е, че първите се местят като ветропоказатели, а вторите трябва да са устойчиви на всички бури и ветрове. 

Не е ясна прогнозата за времето, но мъглата на този политически сезон трябва час по-скоро да се вдигне, за да можем в ясно време да правим успешно земеделие.

Иначе оставаме като в онази мъдра приказка на Радой Ралин - „Когато си отидат отвратените, остават отвратителните“.