Нидерландците са разбрали са, че една малка страна не може да печели от обеми, а от добавената стойност”, констатира пред Дарик съветникът по земеделие към посолство на Кралство Нидерландия у нас Дориана Миленкова и разказва за разликите в аграрното развитие на Нидерландия и България.
Гласувайте: Съгласни ли сте с рязкото вдигане на осигурителния праг?
Страната на вятърните мелници е три пъти по-малка от нашата, но с три пъти повече население. Отличава се и с гъстотата на селскостопанските животни – птици, свине, говеда. Тя е първа в Европа и втора в света, след САЩ, в класацията за търговия със земеделски стоки. Как го правят нидерландците? Нека почнем отзад напред.
Те много държат на своя маркетинг, на това да бъдат първенци в търговията, се разбира от разказа на съветника към посолството. „Самият факт, че Нидерландия има земеделски съветник в посолството на България, само три държави имат подобен лукс, показва, че всеки пазар за тях е възможност. Това е държавна политика, която иска да подпомогне сектора не само с директни плащания, които разбира се получават, но и с всяка друга възможност да достигнат до своите клиенти”, заявява Миленкова добавя:
„Най-голямата им добавена стойност идва от патентите в сортовете. Страната е номер едно по разработване на сортове за декоративни растения. Другата им много силна страна е логистиката”.
Оказва се например, че много от българското зърно отива в Нидерландия за производство на фуражи и на храни. Те пък внасят тук семена, посадъчен материал и сериозни количества месо. На практика ние изнасяме първична продукция, а внасяме готови продукти с висока добавена стойност.
Над 100 години в държавата са действали т. нар. продуктови бордове, които са били задължителни. Всички производители в даден сектор плащли членския внос, а получавали доста възможности за лобиране на държавно ниво, за прокарване на закони, и за създаване на секторни добри практики
„Преди 6-7 години те бяха разформирани. Много от представителите на различните организации се чудеха дали ще оцелеят, обаче оцеляха, въпреки че са на доброволен принцип и изцяло частно финансирани, нямат държавна субсидия. Държавата плаща понякога на организацията за някои услуги, свързани с управлението на сектора – дали ще прави някакви стандарти или ще разпределя плащания. Те заемат донякъде функцията на разплащателна агенция. Но това е абсолютно доброволно. Ясно определени са правата и отговорностите и всеки си ги знае”, разказва Дориана Миленкова.
„Кризите могат да бъдат и стимул за развитие”, убедена е съветничката и изтъква нещата, на които залага страната за конкурентно производство: „Цените в България и Нидерландия на основния продукт не са различни, случва се дори цените на крайния продукт да са по високи у нас, отколкото там. Но те търсят максимална ефективност, максимална производителност, иновативност, алтернативи за използване на продуктите, търсят се нови пазари.”
Тази малка страна успява да е основен участник в писането на драфтовете на законите и стратегиите в Европейския съюз (ЕС).
Преди да предложат някоя политика на Съюза, нидерландците я правят първо на национално ниво – научно, концептуално, редица изследвания, после демонстрации и тестове. Пример е едно ново понятие за кръговото земеделие, което е тествано в около 150 ферми с различни бизнес модели. На база на резултатите министерство напрало Стратегия.
„Нидерландците си разработват нещата, докато те станат продукт, готов за продажба, и след това го слагат на масата. Те са пионери, докато ние чакаме финалния вариант, за да започнем да превеждаме. Това е нормално, те са от основателите на Европейския съюз, но е хубаво да сме малко по-амбициозни и по-концентрирани”, подчертава експертът.
Дориана Миленкова: Веднъж приет поход и политика, се изпълняват от правителствата, независимо от коя политическа сила са, след като това е държавен документ, гласуван в парламента.
Те са уредени са още от Наполеоново време, така че и в това отношение нидерландците имат едни 200-300 години предимство пред нас. "Кадастърът там е едно вдъхновение – да видиш как един човек работи, на какви пластове има информация, те са свързани със стратегическото ползване на земята", споделя още Миленкова и подчертава, че там правото на собственост не е абсолютно, защото проблемът с наводненията са наложили във времето държавата, и най-вече общините, да управляват стратегически земите си. Има си отделени индустриални зони, има си места за земеделие, такива за природа, в която се инвестира.
Дориана Миленкова: Важо е да си оправим поземлените отношения – без ясни такива няма как да се инвестира в земята, в напояване, а сега започва и обща европейска политика за почвите. Ако ние не сме си оправили поземлените отношения, точно каква стратегия за почвите ще можем да изпълняваме?
Според нея ежегодното сключване на договори за ползване на земеделска земя е било едно великолепно решение за справяне с проблема за собствеността преди 10 години, но е време да направим крачка напред. "Не може всяка година да се хаби толкова административен ресурс за краткосрочни действия", казва още Дориана Миленкова.
;void(0);){kind=link}
0 КОМЕНТАРА