До момента в България няма стратегия. Всичко се действа на парче, хаотично. В това ни е голямата надежда – че се работи по стратегия за биологично земеделие, каза Ели Илиева от Българска асоциация „Биопродукти“ за Bulgaria On Air.

Какво пише в Националния план за биопроизводство?

Производителят припомни, че биопродуктите в Европейския съюз (ЕС) могат лесно да се разпознаят, защото се предлагат под един знак – зелено знаме със звезди под формата на листо. „Има два вида земеделие – биологично и конвенционално. Няма еко, няма баби, няма село. Като си биологичен, подлежиш на строг контрол и лабораторни изследвания“, уточни Илиева.

Тя не определя цените на биопродуктите, които излизат директно от фермерите, като чак толкова скъпи. „Те са по-скъпи с около една трета. Но когато минат през няколко ръце, несъмнено се увеличава тяхната себестойност“, обяснява Илиева.

На по-високата им цена влияят няколко фактора. „По-голямата част от биологичната продукция изисква повече ръчен труд. Все по-трудно се намират работници. Освен това не произвеждаме толкова големи количества, защото, когато нямаш никакви консерванти в един продукт, неговият срок на годност крайно се стеснява,“ твърди Илиева.

Тя и колегите й са допълнително затруднени от таксите, които трябва да плащат, за да предлагат своята стока по магазините, както и за да участват на фермерски пазари. „В Румъния, Полша, Франция, Германия площите, които предоставят държавата и общините, са безплатни, а ние тук плащаме за всичко,“ дава за пример биопроизводителят.

Друга тенденция, която се забелязва у нас, е, че 90% от родното биопроизводство заминава като суровина на запад, където се преработва и се връща при нас под формата на готов продукт. „До нас не достигат онези средства, за да направим собствено преработвателно предприятие. Това трябва да стане не просто на хартия и на думи. Трябва да се сложи ред и държавата да го поиска,“ категорична е Илиева.

Според нея вече се работи в правилната посока. Тя даде за пример, че в новия план за стратегия е залегнало 5% участие на здравословни храни в училищата. „В старите страни членки като Австрия и Франция този процент е почти 30%. В по-новите членки – Румъния и Полша, той е 15%. Здравословното хранене трябва по-осезаемо да влезе и в българските училища, детски градини и болници,“ предлага Илиева.