В рамките на следващите 2–3 месеца вероятно ще има ново изменение на Наредба 5. ЕС иска от нас сериозен контрол и особено на контролиращите лица, каза Слави Кралев, директор на дирекция „Растениевъдство и биологично производство“ в Министерството на земеделието (МЗХГ), за Bloomberg TV.

100 млрд. евро се въртят на световния пазар за биохрани

Той коментира Националния план за развитие на биопроизводството до 2027 г. Оказва, че и преди е имало такъв, но за периода от 2007 до 2013 г.

„За новия план имахме подготвени материали – разработки от научни институти и консултантски организации, както и активно участие на бранша. Планът беше подготвен сравнително бързо. Вероятно ще подлежи на известно усъвършенстване, което ще зависи, разбира се, от темповете и начина на развитие на биопроизводството,“ уточни Кралев.

По думите му планът се състои от две части. Първата част е SWOT анализ, структуриран в пет направления – производство и преработка на биологични продукти; наука, образование, обучение и консултантски услуги; развитие на пазара и формиране на потребителско търсене; организационен и институционален потенциал; и финансово подпомагане на биологичното производство.

На базата на този SWOT анализ експертите са формулирали три стратегически цели със съответни подцели. Към всяка подцел са разработени мерки – всяка с конкретни срокове и показатели за нейното изпълнение. 

Слави Кралев: „Иска ми се да разграничим политиката за биологичното производство от неговото финансиране. Да, финансирането е един от възможните стимули, но не е единствен.“

По думите на експерта сдружаването на биологичните производители е ключово. То дава както икономия от мащаба, така и по-добри позиции при договарянето. Много важно за пазара е да има еднородни, компактни, достатъчно големи партиди. „Няма кой да купи от дребния производител, ако той не е обединен в организация на производителите,“ убеден е той.

„Когато говорим за външния пазар, там на първо място излизат промоционалните програми, които ЕС финансира. Но те трябва да бъдат предложени от голямо сдружение, което да промотира даден вид продукти на определени пазари,“ обясни Кралев. 

Друг начин за развитие на биопроизводството е държавата да стимулира някои форми на предоставяне на храни, например в училища, учебни заведения и други обществени институции. При тях също ми могло да се въведе изискване част от продуктите, доколкото позволяват финансите по съответната схема, да бъдат биологично произведени. 

Експертът от ресорното министерство припомни, че в световен мащаб сме водещи по биопроизводството на розово и лавандулово масло. Добро присъствие в Европа имаме по отношение на меда и пчелните продукти, биовината, някои диворастящи билки и лечебни растения.

Според Кралев вече се наблюдава процес на нормално пазарно регулиране на биологичното производство. През 2016 г. броят на биопроизводителите е достигнал 7262, но за миналата година той е спаднал на 6600. В сравнение с 2008 г., когато производителите са били 315, нарастването е 20 пъти.

„Биопроизводството все още няма кой знае какво влияние върху българската икономика. Биопроизводителите са малко над 7% от всички производители. Заетите площи са около 3%. При животните процентите варират, като най-висок е процентът при пчелните семейства. По отношение на земеделието това е едно от перспективните направления, но при него най-важно е доверието на потребителите,“ заключава експертът.