В България едва 2,3% от земеделската земя се обработва по биологичен начин. В Австрия - дългогодишният първенец биоплощите са 25,3%. България е на трето място отзад напред. Това са данни на Европейския съюз, които анализаторът Николай Вълканов коментира пред bloombergtv.bg.

План за (противо)действие на биото - къде сме ние?

“Важно е да се разбере, че биологичното производство е философия и начин на бизнес, който трябва да бъде много добре осъзнат. От тази гледна точка е много трудно само с административни мерки да постигнем резултат, когато хората, които би трябвало да се занимават с този пит производство, не го разбират в достатъчна степен. Нямат и необходимата подкрепа от страна на науката - важен въпрос. 

И по стар български обичай, когато има политика, в която определена сума пари трябва да бъде усвоена, винаги  се нареждат на опашката първо тези, които просто искат да вземат парите, а не да свършат работата. 

През 2016 у на се е бил пикът на биологичните площи, след това се забелязва намаление, според данни на Евростат. 

Според Вълканов това се дължи на две причини.
“Първата е, че се затегна контролът върху сертифициращите органи и голяма част от тези компании напуснаха българския пазар, а с това намаляха и площите. А част от тях не даваха абсолютно никакво производство. Това в никакъв случай не е целта на мярката. Тя е да се развива биологично производство, а не да имаме биологични производители, които всъщност не произвеждат нищо. 

Втората причина е, че може би се появи разочароване от страна на част от биопроизводителите, че нещата няма да се получават толкова лесно, а от друга страна не бива да се подценява и моментът с пазарната реализация”, посочи Вълканов. 

Той обърна внимание, че все пак в България има и добри примери и не бива да се забравят. 
 
От разговора стана ясно обаче, че категорията, в която нашата страна изостава значително по отношение на биопроизводството, е животновъдството.
“Това важи най-вече в сектора на млякото, където практически липсва биологично производство. За много направления не притежаваме технологиите за отглеждане по биологичен път и това е много сериозно предизвикателство, ако искаме да развиваме сектора по начина, по който е заложено в европейската стратегия”, посочи анализаторът".

Според него дефицитът на технологии за органично производство у нас е огромен и изрази съмнение относно реализирането на европейската стратегия до 2030 г. на 25% от земеделската земя в ЕС да се развива биологично земеделие

“За България съм категоричен, че това е невъзможно”, посочи Вълканов и добави: “Хубавото е, че при земеделието се вижда една подмяна на поколенията и младите хора, които са се насочили към сектора имат различен поглед. Необходимо е обаче да се конструира синергия между частния сектор, държавата, научните институти и опитните станции, за да могат тези, които искат да навлязат в сектора, да притежават необходимите знания и умения да го направят”.

Анализаторът посочи още, че е невъзможно да се прави политика на биологично производство, ако не знае какво се произвежда, продава и изнася като биологично. “Такава статистика няма, въпреки че има няколко институции и организации, които отговарят за сектора”, обърна внимание Вълканов.