Надяваме се тези негативни данни да са признак на изчистване на сектора от случайни или само заради субсидиите попаднали ферми. Това написаха от Биоселена по повод новопубликуваните данни от Евростат, където България е в дъното на класацията по биоплощи в Европейския съюз (ЕС).

Преходният период за агроекология и био: Какви са идеите за мерките?

Страната ни отчита намаление с 28% на използваната земеделска площ (ИЗП), сертифицирана за биологично производство, само за една година - от 162 332 ха през 2018 г. на 117 779 ха през 2019 г., сочат данните. Делът на биологичните площи у нас е 2,3% от ИЗП. Следват ни само три държави в таблицата: Ирландия (1,63%), Малта (0,47%) и Исландия (0,37%).

С около 900 по-малко на брой са сертифицираните оператори (земеделци, преработватели и търговци) от 2016 г. насам.

Спад в биоплощите се отчита при почти всички култури. Най-драстично е намалението при зеленчуците – с 52%, следват черупковите плодове (орехи, лешници) с 36%, семкови и костилкови плодове с 34%, постоянно затревените площи с 33% и ароматните и медицински култури с 20%. 

Обнадеждаващо е положението при биоживотните, като най-голям ръст има при овцете - от 21 529 на 22 780 броя.

Леко увеличение има и при говедата ( от 9314 на 9402 глави). Малък спад се отчита при козите (от 8039 на 7956). Незначителен остава и броят на свинете (91) и кокошките носачки (700).

При пчелните семейства се наблюдава намаление с 6956 пчелни семейства, но общият им брой продължава да ни поставя на челните места в Европа и в света.

Тазгодишните данни на Евростат показват, че биологичното земеделие обхваща почти 13,8 млн. ха земеделска земя в ЕС-27 през 2019 г. Това съответства на 8,5% от общата използвана земеделска площ на страните членки, което е увеличение с 0,5% спрямо 2018 г. 

Държавите с най-висок дял на органична земя са Австрия, Естония и Швеция. Във всяка от тези страни биото заема над 20% от общата земеделска земя.

Латвия отчита най-голям дял на биологично отглеждани овце и кози (36,2% от общата популация в страната). Най-висок дял на биологично отглеждан едър рогат добитък пък е отчетен в Гърция - 26,9%.

Друг елемент от проучването показва, че управителите на биоферми са по-млади. Делът на мениджърите на ферми под 40-годишна възраст е два пъти по-голям за биологичните ферми (21%), отколкото за небиологичните (10,5%).