Като производство и технология, 2023 година не се различава от предходните няколко стопански цикли, но разликата е, че отминават 12 месеца, в които тютюнопроизводителите работиха и упражняваха поминъка си в нови условия и с нови правила, които все още се изменят в движение.

Това коментира за Агри.БГ Цветан Филев, председател на Националната асоциация на тютюнопроизводителите 2010 и президент на Европейската асоциация на тютюнопроизводителите в ЕС (UNITAB). 

Предстои да влезе в пълна сила Стратегическия план 2023 - 2027, промените са изпратени вече в Брюксел, а тютюнопроизводителите имаха цяла година, за да правят предложения за промени в документа. 

„Национална асоциация на тютюнопроизводителите беше много активен участник в дебатите по Стратегическия план и успяхме да направим кардинални промени за сектора. Асоциацията успя да измени някои детайли, които ще да бъдат в полза на производителите, които сега се занимават с тютюнопроизводство, а не както беше преди - да лежим на лаврите на стари производства в исторически аспект“, каза Филев. 

По настояване на България продължава действието на схемата Преходна национална помощ в настоящия програмен период. Това ще става по аналогичен начин, както в предходните два програмни периода, но с нови условия. Старите референтни години се замениха с нови - 2016, 2017, 2018 години. Има промяна и в методиката за определяне на количествата тютюн, които се финансират по схемата за Преходна национална помощ за тютюн. В новия програмен период се дава възможност на тютюнопроизводителя в първата година на кандидатстване да посочи една от трите референтни години и тя става по негов избор нова референтна рамка. 

Най-важната промяна е, че за да участва за финансиране по дадена  схема, земеделският производител трябва да бъде активен фермер. За тютюнопроизводителите това става по 2 начина – стопанинът да бъде регистриран по Наредба № 3 като земеделски производител, или да бъде вписан в Регистър на тютюнопроизводителите. 

„Изискването доведе до изсветляване на сектора. За 2022 г. в регистъра имаше 3466 тютюнопроизводителите, а за 2023 г. те са 7374. Това реално е излизане на светло. Всеки тютюнев лист, който се добива трябва да бъде регистриран“, споделя Филев. 

Според него секторът е много добре подреден административно. Всеки стопанин е длъжен да се впише за съответната стопанска година в Регистъра на тютюнопроизводителите, който се стопанисва от Министерство на земеделието. За да направи това, тютюнопроизводителят трябва да притежава три важни документа – правно основание за земеделската земя, върху която ще разсажда тютюна, вторият документ е предварително сключен договор с търговец за суровината и третият документ е да се регистрират количествата, които са произведени през предходния стопански цикъл. 
Секторът произвежда в крайната си фаза суровина, която служи за производството на акцизни изделия, каквито са цигарите, пурите, пуретите и др.

„Тук е ролята на държавата, която е необходимо да знае не само какво става в тютюнопроизводството във всеки момент, трябва да се оцени какво се случва по отношение на облагането с акциз върху тютюневите изделия. Всяка година бюджетът генерира близо 3 млрд. лева – това е колкото внасят общо алкохола и горивата годишно“, посочи още председателят на асоциацията. 

Браншът получава 71 млн. лева годишно по схемата за Преходната национална помощ за тютюн. Това са пари, които тютюнопроизводителите са изкарали няколкократно с труда си и приноса си към хазната, става ясно от думите му. 

„Моят поглед е отправен към следващият програмен период от 2028 година до 2035 година, защото смятам, че всичко до края на 2027 г. е почти предизвестено, в това число има добре организирани и подредени пазари за тютюневата суровина, както и като финансови инструменти и секторът е добре подплатен“, сподели още Филев.

Той припомни, че производството на тютюн е обект на рестрикции в европейски и световен мащаб. На европейско ниво трудностите идват от Директивата за тютюна и тютюневите изделия на Европейския съюз. Рамковата конвенция за контрол на тютюна, която е на Световната здравна организация също ограничава тютюнопроизводителите. Рестрикции има и на национално ниво. 

Като член на Управителния съвет на Българска аграрна камара, Цветан Филев смята, че ще има ефект от създаването на две аграрни камари. За това обаче отново ще трябва да се говори след година – две, когато двете се слеят и България има една представителна и обединена организация. В момента едната камара е обединяваща производителите на аграрни суровини, а другата е белязана със знака на преработката. „В крайна сметка ,когато двете постигнат обединение, тогава ще се получи пълният ефект за българското земеделие“, категоричен е Филев.