Учените от Центъра по растителна и системна биология и биотехнология (ЦРСББ) в Пловдив работят върху „възкръсващи растения“ по проектът RESIST, търсейки възможности за повишаване на устойчивостта на засушаване на земеделските култури, съобщава д-р Веселин Петров пред „Марица“. 

Видеоурок: Основни методи за присаждане при дървесните овощни видове

Това практически е първият голям международен проект, който Центърът печели и чийто кординатор е. „Това значи, че ние управляваме всички дейности по проекта, включително и научната работа, което е сериозно постижение”, подчертава д-р Петров. RESIST е активен от 2 години и в него участват още 5 други институции, една от които е частна компания в Ирландия. Проектът е част от конкурс по програмата „Мария Кюри“ на Хоризонт 2020 на ЕК. Общата стойност е малко над 1 млн. евро, а срокът за изпълнение е 4 години.

„Възкръсващите растения са интересни както от фундаментална, така и от практическа гледна точка, защото имат изключително висока устойчивост към изсушаване. Те могат да загубят почти цялата вода в своите тъкани и след дълъг период на време, при ново наличие на вода, да възстановят своите функции”, обяснява ученият.

Това изключително рядко свойство на растенията може да се окаже ключово важно в период като този - на продължитено засушаване. Земеделците все повече се сблъскват с този сериозен проблем. “Това прави тези възкръсващи растения толкова важни от научна гледна точка. Те са естествено еволюирала група, която може да устоява на подобни условия”, коментира д-р Петров и разказва, че целите на учените са да проучат възможносттите за придаване на такива качества и на земеделските култури, неустойчиви на засушаване.

“Ние работим с едно изключително българско растение, което се нарича "родопски силивряк", което може да оцелява до 36 месеца в състояние на ахидробиоза, т.е. да е напълно изсушено. Освен това оцелява дълго време без светлина или в замръзнало състояние. В момента ние работим с това растение на молекулярно ниво”, разкрива още молекулярният биолог.

Относно другия голям проект на ЦРСББ - Planta SYST, за инфраструктурно развитие д-р Петров  заявява, че в следващите 12 месеца се очаква учените да се пренесат в новия кампус в „Тракия“. „Средата и базата, която ще бъде създадена там за създаване на наука, е важен крайъгълен камък за Центъра и неговото дългосрочно развитие“, категоричен е д-р Веселин Петров.