Учени от Аграрния университет в Пловдив разработват проект по програмата "Хоризонт Европа" в полза на доставчиците на екосистемни услуги, с краткото наминование EcoStack. А доставчици на екосистемни услуги са опрашителите например или хищници и паразити, които намаляват плътността на вредните насекоми, разказва пред БНР проф. д-р Вили Харизанова, декан на Факултета по растителна защита и агроекология.

Данни от МЗХГ: Драстичен спад в площите и добива на редица култури

Европейският съюз продължава програмата "Хоризонт Европа", като финансира научни изследвания и иновации за периода 2021-2027 г. Това е най-мащабната в света научна програма, която има средства в размер на 95,5 млрд. евро. По този проект, с бюджет от 11  млн. евро ,участват 24 партньорски институции, между които и Аграрен университет в Пловдив, от 13 държави, с водеща роля на университета в Неапол. Страната ни се включва в  EcoStack още през 2018 г., когато програмата още се казва „Хоризонт 2020“, а бюджетът, отпуснат на Аграрния университет – Пловдив, е 175 хил евро.

"Екосистемните услуги са тези, които природата предоставя, а ние не плащаме. Но ако продължаваме по този начин да я експлоатираме, ще има последствия. Вече ги има. Почвата също е екосистемна услуга. Нямаше да има почва, ако ги нямаше тези организми, за които не си даваме сметка", обръща внимание проф. Харизанова и разкрива какви са разработките на родните учени по EcoStack:

„В рамките на този проект се правят много интересни проучвания, от които ще имат полза директно производителите. Пручват се алтернативи на химичните третирания. Спрямо една директива на ЕС от 2014 г. за устойчиво използване на пестицидите, ние вървим към ограничаване на познатите ни химически пестициди в земеделието и заместването им с алтернативи.“

Деканът разказва, че в момента екипът по проекта тества мулчирането с различни органични мулчове при картофи например, което вече доказано води до повишаване на добива. „Също така смеси от ползването на различни растения, които взаимно се пазят. Веществата, излъчвани от едни растения, отблъскват неприятелите по други растения“, обяснява ръководителят.

Един от опитите  на Аграрния университет в Пловдив е третиране на семена на домати с гъбата Триходерма.

„По този начин предизвикваме устойчивост, нещо като имунизация, на семената. Впоследствие растението се оказва устойчиво на листни въшки например. Това е само един от проектите, който е със срок за изпълнение до 2023 г.“, разкрива още проф. Харизанова.

От думите ѝ стана ясно, че в момента се правят тестове и за привличането на опрашители върху рапицата. Според нея скоро ще има голям глад за семена на биологична рапица.

Българският екип по проекта EcoStack е от десетина души с различна експертиза – микробиолози, ентемолози, херболози, биохимици и  др. Учените тепърва ще извършват многоготишни тестове на своите разработки, които се очаква да повишат качеството на родното земеделие и опазването на околната среда.