През 2023 г. в национален мащаб има рязък спад на застраховането на земеделска продукция, споделиха брокери пред Агри.БГ. В същото време обезщетенията от държавата също не са достатъчно ефективна алтернатива, а и има не малко съмнения за злоупотреби с тях.

Възможно ли е параметричните застраховки да навлязат у нас чрез държавна схема?

Защо се отчита отлив от застраховане в българското земеделие? Как да имаме ефикасно покриване на щетите и постигането на сигурност за производителите? За пореден път търсим мнение „от кухнята”.

Венцислав Темелков е земеделец от 25 години. Отглежда череши, праскови, сливи и кайсии, член е на Националната браншова камара "Плодове и зеленчуци" и освен това е опитен застрахователен брокер. По думите му проблемите със застраховането са комплексни и трябва да се разглеждат и решават именно по този начин.

От една страна, родният фермер е обезверен, че ще покрие загубите си с настоящите застраховки, от друга страна, е въпрос на бизнес култура да покриеш риска си и така… омагьосан кръг

„Когато стане щета, застрахователните компании на база на техните общи условия често не изплащат суми, които да удовлетворяват фермерите. Защо? Защото нямат презастраховател. Презастрахователите са международни фирми, те са сигурност и за застрахователите и за ползвателите на застраховки.

Давам пример с лозе от 1000 дка и  95% регистрирана щета. Компанията не можа да я плати, изготви се споразумение и плащанията траеха две години. Ако имаше презастраховател, нямаше да има проблем. Затова нямат доверие хората”, обяснява Темелков.

Ако се стимулира застраховането у нас, по пътя на логиката при по-голям брой застраховки, ще има и по-високи обезщетения. Освен това, една добра застрахователна система, ще намали нуждата от компенсации заради пропаднали площи и този финансов ресурс на държавата, ще може да се оползотвори за друго нужно.

Публична тайна е, че има случаи, в които площите ежегодно се обявяват за пропаднали, но нито биват застраховани, нито са ползвани за производствени цели, а само за да взимат обезщетения. Възниква въпросът дали няма корупция по тази линия. 

Венцислав Темелков: Има хора, които са "абонати" за пропаднали площи. Ежегодно с тези протоколи взимат субсидии и в същото време си продават и част от останалата продукция.

„Затова предложихме на министерството, хора, които имат пропаднали площи, да нямат право три години да кандидатстват за същото обезщетение. Засега това не е възприето. Искаме да защитим и парите на държавата”, подчертава представителят на сектора.

Той обръща внимание и на т.нар. виртуални градини, които също са част от проблема.

Това са тези, които не правят застраховки, много лесно могат да бъдат хванати. Когато се правят застраховки, едно от условията е да се мине на проверка както от застрахователя, така и от ДФ „Земеделие”. Тогава ще се разбере, че градината не е градина, а е например с изсъхнали дървета”, заявява Темелков.

Добра по думите му е и идеята за общ гаранционен фонд между земеделските производители. От субсидиите, които се дават, би могло да се задели процент, определен спрямо сектора, от всеки бенефициент и когато има някаква щета, да се покрива от този фонд. Така ще се събере и по-крупна сума, която ще е достатъчна при настъпването на застрахователно събитие. „Това е взаимопомощ, при която парите от сектора се въртят вътре в самия сектор”, казва още Венцислав Темелков.