Българските учени, макар и с далеч по-скромно финансиране и възможности от чуждестранните си колеги, са на световно ниво и предупрежденията, които те отправят не са на шега. Но явно те не стигат до ушите ни и най-вероятно след няколко години просто ще съжаляваме горчиво, че сме подминали. 

Учени: Нужна е държавна стратегия за българската пшеница

Държавна политика, в която да е заложено субсидирането на зърнопроизводителите, за да отглеждат висококачествени, български сортове пшеница и зърно. За пореден път  повдигна темата проф. Маргарита Нанкова, завеждащ лаборатория по агрохимия в Добруджанския земеделски институт пред Радио Варна. Според нея така ще се стимулира използването на далеч по-качествените в много отношения родни сортове, за сметка на високодобивните, които масово се сеят на родна земя. 

Практическите резултатите на българските сортове през тази година са забележителни, каза проф. Нанкова в отговор на въпрос за баланса между българската и чуждата селекция в сортовата структура, която доминира зърнопроизводството в България. 

Приказка с тъжен край

“Не само у нас. Българската селекция много добре се представя и в Турция. И то не от най-новото ни поколение. Там са купени няколко български сорта, други се изпитват в различни райони на Турция, където условията са далеч по-драстични отколкото у нас и те се представят изключително добре. Решаващи са не количествените, а качествените характеристики на сортовете, посочи проф. Нанкова.

Друг проблем, за който учените алармират отдавна, но никой не ги чува, е скоростното изчезване на хумуса от почвата. 
“В Добруджа, на тези висококласни черноземи, нашите изследвания показват, че в абсолютни стойности - 0,8 до 1-1,4% е паднал хумуса. Което е доста негативна тенденция. И в най-добра светлина са черноземите в Кардамско-Дуранкулашкия регион, в региона на Добрич, но колкото повече се отива на север и на запад, там съдържанието на хумус е под 3%”, обърна внимание професорът. 

С оглед на това, трябва да бъде преразгледана и практиката на палене на следжътвените остатъци. 
Но тровенето и убиването на почвата се прави и по друг начин. 

“Има една дисциплинираща за дата, до която не трябва да се вкарват азотни торове, което изобщо не се спазва. Причината е, че тази есента беше топла, че няма влага на голяма дълбочина в почвата - валежите са едно, истинският запас на влага в почвата е друго, това още повече ни задължава да с начина, по който храним растенията. И в този смисъл безогледното азотно торене им нанася много повече вреди, отколкото да им помага. 

Проф. Нанкова: Тази година знам за фермери, които стигнаха до 100 кг амониева селитра и с всяко следващо внасяне посевите ставаха по-зле. 

Затова е важно да се създадат добри условия преди сеитбата и използването на органични торове. Това е нещо, което в момента изключително много ще помогне”, отбеляза проф. Нанкова.