Полученият през настоящата година по-нисък с 19 % среден добив от пшеница за страната се дължи основно на агрометеорологичните фактори по време на най-важните фази от развитието на пшеничните растения, се казва в Доклада за ефекта от въздействието на основните агрометеорологични фактори върху развитието и добивите на основните полски култури в страната през 2019/2020 г.  

Области рекордьори по добиви от пшеница (КАРТА)

Недостатъчното валежи, високите температури през зимните месеци, възвратните мразове при фаза братене и интензивните валежи във периода на восъчна зрялост, са довели до голямото отрицателно отклонение на добивите от пшеница тази година, е заключението от агрометеорологичните данни. 

Картината е усложнена освен от натрупване на много видове стрес и от взаимодействия с технологични решения и сортов състав. 

"Заради такива екстремни години с наслагване на голям брой стресови фактори, регионалната селекция, целенасочено разработва сортове, съчетаващи висок продуктивен потенциал, приспособимост към условията на средата, студоустойчивост и толерантност към засушаване", се констатира в доклада.

Публикуваните таблици показват, че добивите от сортове, селекция на институтите в Генерал Тошево и Садово, при условията на стопанската 2019 – 2020 са по-високи от средните за областите, в които са изпитвани. Характеристика на сортове пшеница, създадени в различни селекционни центрове в България, може да видите тук.

В навечерието на сеитбената кампания при пшеницата, родният зърнопроизводител Илия Проданов твърди, че екстремните и сушави години като тази не са прецедент и той ще продължи да следва досегашната си концепция. В подкрепа на думите си Илия цитира Карнобатския институт в определението им за българските сортове пшеница и ечемик, създадени за условията в България, които са: „безснежна зима, ниски пролетни температури, малко валежи“.

Друг е въпросът, доколко тези български семена се използват в стопанствата. Няма реален пазар за по-качествена пшеница, което не стимулира зърнопроизводителите, заявява Проданов.

"Ако държавата тръгне да инвестира в тази дейност, може би нещата ще се променят. Ние имаме добри учени, някои от тях ги изтървахме, като създателят на Енолата – Костов, който вече работи за необятния пазар на Украйна и Русия. А той можеше да създаде българското Авеню, защо не. У нас тези хора нямат добри условия на труд и добро възнаграждения, затова отиват да правят селекции другаде", коментира земеделецът.

Той вече приключва сеитбата на своята пшеница, а семената му не са български поради пазарни причини.

Илия Проданов: „Френска селекция сея, защото добивът ми е с около 300 кг по-висок . Ако има примерно мелница, която да дойде и да ми каже: “Сей този сорт, ще го купим с 20% по-висока цена“, добре, ще го направя. Но при положение че от Авеню вадя 100 лв./дка повече от Енола, защо да сея нея?! Финално пазарът определя какво ще се сее.

Не е сигурно и че рекламираните като суперустойчиви на суша семена ще доведат до по-добър резултат. Авенюто също се води такова, но семената изкласиха в края на април, температурите паднаха до -10 и ги направиха стерилни."

Картината, обрисувана в агрометеорологичния доклад, не е обнадеждаваща и за следващата стопанска година. Дългосрочната прогноза за времето съгласно JRC MARS Bulletin за октомври и ноември сочи, че е вероятно да се появят по-топли от обичайните условия в по-голямата част от Европа. 

В заключение се казва, че тенденцията за продължаващите изменения в глобалния климат в нашата страна и динамиката на локалните метеорологични явления поставят въпроса за отглеждането на подходящи, добре адаптирани към отделните райони култури и оптимално съчетаване на разнообразни сортове в земеделските стопанства.