Имало едно време българска пшеница, която преминала океани и разстояния и стигнала до Америка. Имало възторг, високи оценки и отличия. Пак в едно минало време българските сортове пшеница са надхвърлили невероятните за тогава 1300 кг/дка. Тогава имало и един селекционер, който направил всичко това възможно. 

Учени: Нужна е държавна стратегия за българската пшеница

Поне веднъж в живота си всеки земеделски стопанин е чувал за Тодор Рачински – селекционер, създал през 70-те години на ХХ век 22 сорта пшеница, извършил близо 4000 междусортови кръстоски и поставил началото на значителен по обем селекционен фонд.

Благодарение на усилията на учения в САЩ е отличена високата класа на българските пшеници. Изпитванията в Университета в Небраска доказват, че селекцията, създадена от Рачински, е високопродуктивна и пластична, с изключителна устойчивост на мана и кафява ръжда.

Какво се оказва – ние не само сме надминали американците, ние сме ги учили как се прави пшеница! Това не е било много отдавна – само преди 40-50 години. За съжаление, това не е приказка с щастлив край. По две причини. Първата - по ирония на съдбата видният селекционер Тодор Рачински загива буквално пред вратите на Добруджанския земеделски институт в Ген.Тошево, мястото, на което е посветил живота и труда си. 

Втората – в годините след това постепенно загива и българската селекция.

Приказните успехи на родната пшеница, получила заслужена световна слава, са на път да бъдат заличени – от агресивно нашествие на чужди компании, стабилно лоби, търговия, липса на държавна политика. 

Във всяка една държава пшеницата, т.е. продоволствието е обхванато в национална стратегия, налагат се мерки, задължават се стопани да сеят определен процент (от 30 до 70%) местна селекция. Стигна се до там за пореден път от Добруджанския земеделски институт да вдигнат глас и отново да кажат: Искаме българската селекция да получи подкрепата на държавата! Искаме защита на родния генофонд! 

Засушаването през последните години даде ясно да се разбере, че на климатичните промени може да противостои единствено селекция, създадена точно при тези и за тези условия – с устойчивост на суша, студ, стрес.

Доказателство са малкото полета с български пшеници, при които добивите достигнаха това лято от 450 до 600 кг/дка. Доказателство са и турските партньори на Добруджанския институт, които жънаха до 950 кг/дка от сорт „Енола”. И още едно доказателство – в 60 от 81 области в Турция, в които се произвежда зърно, се сее селекция на българските научни институти. 

Да, ще кажете, това са свободни пазари, всеки земеделец е свободен сам да избира какво да купи и какво да сее. Това добре, ама после? После се получава така, ще държавата трябва след дъжд да вади качулка. След провала на реколта 2020 и опустошените от сушата житни полета започва компенсация на пропадналите площи.

Логично е да попитаме защо държавата не стимулира с определени механизми ползването на качествена селекция още преди да се е обърнала каруцата, т.е. преди да стане ясно, че в сухи години западната пшеница не издържа и пропада. 

Защо правителство след правителство не защитиха постиженията на Тодор Рачински и не подкрепиха българската наука в стремежа си не само да оцелее, но и да работи за българското земеделие? И още по-логично е да попитаме кой има интерес това да не се случи?