Нашият мед, особено биологичният, е с прекрасно качество. Никой не може да се оплаче, че е замърсен, хвали се странджанският пчелар Петко Пенчев в интервю за БТА, в празничния ден на меда и пчелите.

Честит празник на меда, пчелите и пчеларите!

"В Странджа има основно диви дървесни видове и тревисти растения, като липа, акация, мекиш, котешка стъпка, детелина и много други билки, от които става превъзходен мед. Билките не се пръскат с препарати", обяснява стопанинът на 252 пчелни семейства в землището на село Горска поляна.

Въпреки че медът му е търсен, Петко също се притеснява от проблемите през 2020 г., която се оказа трудна за бранша. 

„През 2019 г. имах 1.5 тона мед, а миналата година, от лошите климатични условия, от голямата суша, се налагаше и през лятото, и през есента да подхранвам пчелите, за да оцелеят. Зазимихме пчелите през есента без една килийка прашец, което е много лошо, защото той участва в целия жизнен процес. Съхраних пчелите благодарение на това, че съм дал повече от половин тон мед, за да ги подхранвам“, споделя неволите си пчеларят.

Пчелите умират навън

Според него най-големият проблем пред пчеларството се очертава да бъде "синдромът на празния кошер", който още не е научно обяснен и няма категоричен отговор какво го причинява.

„Пчелата е устроена така, че усеща смъртта си и напуска кошера, умира навън. Необходимо е научно да се установи причината. През тази година във всички краища на България масово се наблюдава измиране на семействата, след като напуснат кошера. Възможно е това да се дължи на сухото лято, на факта, че нямаше прашец, но резултатите са големи загуби. Има пчелари, при които 80 процента от семействата са напуснали“, изразява тревога Петко.

Ниски цени и слаб интерес

През миналата година не е имало голямо търсене от фирмите в България, които изкупуват мед, заявява странджанският производител. По думите му големият износ от Украйна към Европейския съюз конкурира нашата продукция. „Ние, в най-добрите години, сме изнасяли 10-12 хиляди тона, като в последните години за износ са били около 2-3 хиляди тона“, прави сравнение Петко.

„Изкупните цени в България са ниски - 3.80 до 4.50 лв./кг, което е много малко. В момента цените на едро са до 4.50 лв./кг, а на дребно - 8-9 лв./кг, като зависи от това колко пчелари има в даден град. В Сливен, например, не може да е повече от осем лева, а мановият - 10 до 12 лв.“, споделя още Петко.

В очакване на регулация

Въпреки че районът на пчелините му не е третиран с препарати за растителна защита, пчеларят също се надява новата електронна система, свързваща пчелари и земеделци, да доведе до повече контрол и да се избегне подмора на пчели. „В моя случай, в село Горска поляна, почти нищо не се обработва с изключение на около 100 декара сини сливи. Всичко останало е мера и пасища, като това е добро място за отглеждане по биологичен начин на пчелите“, разказва Петко и е категоричен, че:

“Всички пчелари, които очакват помощ от държавата, задължително трябва да бъдат регистрирани в Българската агенция по безопасност на храните. Не трябва да има пчелин без лекарски контрол, и затова имаме ветеринарномедицински дневници, които се заверяват от ветеринарния лекар, с който всеки пчелар трябва да има договор за контрол и помощ.”

Според странджанския стопанин на пчели хората не са изгубили интерес към пчелните продукти, напротив – има търсене, "особено към пчелния клей, тинктурата, към меда, както и към прашеца“, защото са част от здравословния начин на живот.