На чудесна отава се радват стопаните в полупланинските райони и Предбалкана в Северозападнадна България.

Четете още: Модерно телеугоително стопанство просперира само с двама работници


„В началото на лятото имаше обилни дъждове и тревата растеше много буйно. Даже ме притесняваше, че валежите няма да спрат навреме и няма да успея да окося и прибера сеното. По едно време май нервите ми не издържаха, защото реших да пусна косачката, каквото и да става.

Добре, че ливадата беше малка, та изгубих малко. Само 2 дни по-късно рукна такъв дъжд, че буквално накваси окосеното и то замина“, с усмивка разказва за патилата си Димитър Иванов, който събира вече просъхналата отава.

В горещините, които настъпили в средата на лятото, тревата узряла и така той се сдобил с добри количества качествено сено. Заради добрите запаси на влага в почвата обаче след окосяването и прибирането, тръгнала хубава отава.

Засушаването в началото на есента пък позволило тя да узрее и да се окоси навреме. Сега той я прибира и нея в сеновала, защото основната храна за животни постепенно поскъпва. Стопанинът непрекъснато следи пазара и е доволен, че няма да купува бали, защото цената расте.

„Много по-изгодно излизат големите рулонни бали, но трябва да има как да ги докара човек, а и къде да ги съхрани. Аз не разполагам с такива големи помещения за сега и затова предпочитам малките бали за моите животни“, обяснява Димитър.

В началото на кампанията в региона малка бала сено от място струваше около 3-4 лева, но сега за горе-долу такава сума се продават тези от пшенична слама. Люцерната, която се предлагаше за 7 от лева от място, сега вече гони 9 лева.