Иновациите в селското стопанство са важен елемент от бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) и начинът, по който Европейската комисия е фокусирана да се развива аграрния сектор през следващия програмен период. 

И на вас ли ви "отрязаха главите" по 4.1.2?

Целта ни е да има едно по-добро разбиране на иновационния процес, както и свързаните с това ползи, предизвикателства и евентуални рискове. Това каза евродепутатът Асим Адемов при откриването на събитие, посветено на иновациите в агро-хранителната система (Innovation in the agri-food chain to improve the sustainability of the EU food system), част от Европейският форум на храните (European Food Forum) в Европейския парламент, на което Агри.БГ присъства. 

“Считам, че иновациите са част от инструментариума за постигане на целите на стратегията “От фермата до трапезата”, за устойчива агро-хранителната система, както и на обявения от Комисия амбиции за противодействие на промените в климата. 

Същевременно тяхното регулиране, какъвто е случаят с иновациите в сферата на биотехнологиите, трябва да е тясно свързан със задълбочена оценка на въздействието върху здравето и околната среда. На този етап липсва и достатъчно ниво на разбиране на тези нови технологии от страна на обществото и потребителите, което също създава страх и недоверие към прилагането им. Така че задачата ни никак не е лесна и изисква съвместна работа с всички заинтересовани страни”, посочи Асим Адемов - един от петимата евродепутати, основатели на форума. 

От своя страна евродепутатът Клара Агилера отбеляза, че е съществено важно иновациите да станат част и да са движеща сила в продуктивните модели и в агро-хранителната верига. Нещо повече - важно е да се пресеят ефективните и работещи модели, който да бъдат заложени като инструменти преди 2050 г. 

“Много се говори за науката и иновациите, но не винаги говорим за внедряването на тази тема в по-ефективен ракурс. 
Иновациите и развитието на биотехнологиите, новите геномни техники  (NGO) и тяхното евентуално приложение, могат да бъдат полезни и печеливши за фермерите, а също така и в контекста на измененията на климата и риска от заболявания при растенията”, посочи Агилера.

Това бе и фокусът на изказването на д-р Сабине Юлихер, специалист и директор по безопасност на храните в ЕК. Тя представи изследването на ЕК от април 2021 г. относно новите геномни технологии и законодателството на ЕС за прилагането им. 

Дебора Пиован, президент на работната група за протеиновите и маслени култури, фермер, учен, посочи, че това, което се има предвид, когато се казва устойчиво земеделие е достъпно, здравословно за потребителите, на първо място, а заедно с това и доходоносно за фермерите. В същото време да не вреди на природата. Пиован се фокусира повече върху предизвикателствата. 

“Първото е да се изхрани нарастващото на брой население в особено трудна ситуация - промени в климата, глобализирани пазари и силен натиск от страна на обществото да се ограничат химическите торове и препарати в земеделието. 

Тези предизвикателства са свързани дори и с промени в културата на общността ни. 

Освен устойчивостта, мога да кажа, че земеделските производители вече усещат и негативните последици от промените в климата. Това може да се постигне чрез изследвания и иновации. 
Те са ни необходими за отглеждането на по-резистентни растения на болести и неприятели”, каза Пиован.  

Новите техники за създаване на сортове ще помогнат на земеделието да стане по-устойчиво като се стабилизира продукцията, което е важно и за намаляването на загубите на полето, като според ФАО 40% от посевите в световен мащаб са пропаднали всяка година - от времето, от болести или неприятели, посочи лекторът.

“Това е хабене на ресурси, който просто не можем да си позволим. 
Възможността да подобрим растенията си чрез новите геномни техники, за да се справим с недостига на вода, работи се по резистентността срещу гъбните болести. Това ще помогне, за да се избегнат последиците на намаляването на използването на химическите препарати”, обърна внимание Пиован, като подчерта, че е важно фермерите и учените да работят заедно, за да се постигнат резултати. 

“Създаването на нови сортове е едно от важните направления, по които трябва да продължава да се работи, за да имаме възможност да отглеждаме храната си - здравословна и достатъчни количество”, каза Пиован. 

Фермерите имат нужда от яснота, за да знаят как да инвестират парите си и как да развиват бизнеса си, допълни тя, като посочи, че в същото време имат нужда и от добро образование, за да се научат да използват инструментите, които им се предлагат от науката. Често от неразбиране и незнание, те се отказват да използват тези възможности, заключи специалистът. 

Марта Месса от организацията Slow food представи друга гледна точка. 

“Ние харесваме иновациите и сме за тях, стига да са демократични - т.е. да бъдат печеливши за всички и не води до концентрация на власт в ръцете на конкретни корпорации и компании. 
Това, което искам да поставя като тема е, дали задаваме правилният въпрос, защото заглавието на този панел е “Основни проблеми за прилагането на иновациите в ЕС и как да ги преодолеем”. Но дали точно от тази иновация ли имаме нужда сега? Новите геномни техники ли са това, което ще ни помогне да посрещнем предизвикателствата на днешното време?”, посочи Месса и добави: От наша гледна точка, отговорът е не”. 

Според нея, ако трябва да концентрираме усилията си, ресурсите и умовете си, това следва да бъде агроекологията. 

“Ние предлагаме тя да бъде призната за водеща за прехода към по-устойчиво земеделие и хранителна система. 
Имаме нужда от агроекологични иновации, за да стане това. Това не са само практики, които се прилагат на полето, това е разнообразието от посеви, също така е свързана с цялата човешка дейност на и извън полето. Така че фермерите и потребителите са в центъра на агроекологичния подход”, аргументира се Месса.

Трябва да се има предвид, че все пак говорим за нашата храна, затова е много важно не да се стряскат хората, а да бъдат информирани и сами да правят избора си, добави тя.