С този уебинар отбелязваме една година от откриването на Европейският форум на храните (European Food Forum) в Европейския парламент.

Още ли се плашат фермерите от блокчейн технологиите?

Още при създаването на форума дадохме заявка, че научните изследвания и иновациите ще са в сърцето на дискусиите, тъй като без тях няма как да осъществим прехода към устойчиви агро-хранителни системи в ЕС. Това каза българският евродепутат Асим Адемов - един от петимата основатели на форума, по време на уебинар “European research and innovation for the Agri Food Sector beyond 2020”. 

“За постигането на целите на Стратегията “От фермата до трапезата” несъмнено се нуждаем от иновации по цялата агрохранителна верига”, посочи Адемов. 
 
Целта на дискусията бе да разясни инструментариума, който ще бъде на разположение в рамките на различните програми на ЕС за постигане на целите на стратегията Farm to Fork чрез научно-изследователска и развойна дейност.

Модератор на събитието бе Светлана Боянова, която е председател на Института за агростратегии и иновации, който пък е EIT Food hub за България. 

От програмите, предлагани от хъба, могат да се възползват българските студенти и докторанти, научни работници, държавна администрация предприемачи, стартъпи и всички заинтересовани и работещи в агро-хранителната индустрия. Боянова е основател и на българския цифров иновационен хъб за земеделие  -  AgroHub.BG. 

Исидро Балестерос, експерт по научни изследвания и иновации в кабинета на еврокомисар Мария Габриел изрази мнение, че  иновативността е решаваща в днешно време и е истински необходима за развитието на сектора. 

Той даде за пример България и Румъния, които притежават ентусиазма на иноваторите. Новите технологии позволяват да се живее в селските райони, нещо което младите хора заявяват, че искат. COVID-19 също пренасочи приоритетите и хората се обърнаха към живота на село. 

Балестерос разказа за инициативата StartUp Village и посочи като отличен пример Стартъп Вилидж Челопеч. Подобно нещо се случва в България, Испания, Франция, посочи експертът. Той защити тезата, че с подобна инициатива сме напълно способни да направим селските райони атрактивни за иновативните млади хора. 

По време на уебинара Peter Wehrheim от ГД “Научни изследвания и иновации” отбеляза, че фермерите и средните и малките предприятие в агро-хранителната верига са гръбнакът на икономиката в Европа.

Те са най-добрата почва да бъде изградена една устойчива система в хранителната ни верига, смята експертът и добави, че те - фермерите, вече са иноватори и подкрепят своите общности. “Устойчивостта в областта на агро-хранителната система е топприоритет на политиката, която водим”, отбеляза експертът и разказа за една от новите насоки, върху които се работи  - “Изследователски мисии”.

Wehrheim обясни, че към момента мисиите са пет, включително и такава, която засяга почвеното здраве и храната.

От своя страна словенският евродепутат Франк Богович посочи, че е изключително доволен, че дигитализацията е на дневен ред в агросектора. Той отбеляза, че за него е важно, че се е заговорило  как COVID кризата е извела потенциала на селските райони на дневен ред.

“Щастлив съм, че в двата стълба на ОСП са записани много политики, които са свързани с дигитализацията на селските райони”, каза евродепутатът. Той изрази своята радост от това, че се обръща голямо внимание и сериозно се подкрепят младите фермери, тъй като те са посланиците на новите технологии. 

“И чрез тях можем наистина да дигитализираме земеделието и селските райони. Радвам се, че говорим за дигитални хъбове в селското стопанство”, заключи той.  

По време на последната среща на форума за тази година бяха представени различни възможности, които да допринесат към устойчивост в агросектора.