От няколко седмици се говори, че цените на зърното на световните борси се влияят силно от политическото напрежение в Украйна. А сега, когато войната е вече факт, веригите за доставки са застрашени, тласкайки още нагоре пазарите на суровини, които вече бяха достигнали многогодишни върхове.

Директни плащания: С 352 млн. евро повече получават фермерите за 7 години

Атаката на Русия в Украйна доведе до забрана на всички търговски кораби във вътрешното Азовско море, което се свързва с Черно море, и затваряне на украинските пристанища. Около 90% от украинския износ на зърно се транспортира по море и се очаква прекъсването да предизвика хаос, прогнозират анализатори, цитирани от Financial Times.

Борси: Цените на пшеницата са се повишили с повече от една пета от началото на годината до близо 10-годишни пикове, а тези на царевицата – с 15 %.

Тъй като запасите от пшеница и други зърнени храни в Украйна и Русия все още чакат да бъдат изпратени, анализаторите смятат, че цените ще се повишат допълнително.

Ако значителен дял от руското и украинското зърно не бъде изпратено, пшеницата може да поскъпне до нива, невиждани от кризата през 2007-2008 г. Тогава покачващите се цени на зърното предизвикаха бунтове в някои страни, припомня Андрей Сизов от руския аналитичен център „СовЕкон“.

Анализатор: Истинският тест за глобалното предлагане на храна ще бъде след четири месеца, когато започне прибирането на следващата реколта от пшеница.

„До тогава, ако фермерите не могат да прибират реколтата поради продължителни военни операции или ако пристанищните съоръжения и железопътните линии са повредени, ситуацията ще бъде особено мрачна. Много страни в Северна Африка и Близкия изток са особено зависими от пшеницата от Украйна и Русия и вероятно ще бъдат силно засегнати“, смята Дейвид Лаборд от Международния изследователски институт по хранителната политика, цитиран от New York Times.

Русия, най-големият износител на пшеница в света, вече ограничи собствените си доставки на пшеница миналата година с експортна такса, която да задържи вътрешните цени на храните. По-нататъшните ограничения могат да засегнат страни, като Турция, Египет, Казахстан и други части на Европа, които внасят пшеницата.

И тъй като пазарите на селскостопански стоки са глобални, всяко намаляване на предлагането на пшеница може да повиши търсенето и цените на пшеницата, отглеждана в други части на света, включително Австралия, Аржентина и Средния запад на САЩ.

Резултатът отчасти зависи от това, дали страните решат да обявят санкции за руски храни, или Русия ще отговори с допълнителни ограничения върху собствения си износ или ответни санкции за чуждестранни стоки.

Много е важно и какво ще направи Китай, която внася огромни количества царевица, ечемик и сорго за изхранване на животните от световните пазари. Тя може да избере да купува тези стоки, както и пшеницата, от Русия вместо от други страни. В такава ситуация въздействието на санкциите върху световните пазари на зърно би било сравнително слабо.

Китай вече започна да одобрява вноса на руска пшеница, която отдавна беше блокирана поради опасенията на Пекин от замърсители. Страните обявиха, че Китай ще започне да внася руска пшеница и ечемик на 8 февруари. Така азиатската страна се очертава като един от най-силните потенциални търговски партньори на Русия в случай на по-нататъшни санкции от Запада. 

По-нататъшното покачване на цените на природния газ, нужен за производството на торове, още повече ще увеличи разходите на фермерите и дори може да удари качеството на реколтата, ако те намалят употребата. Водещи компании за торове отдавна алармират, че високите цени на газа са предизвикателство за индустрията в Европа.