Накратко: 

  • Мита върху износа на пшеница и ечемик в Русия
  • Търговският оборот между Япония и Русия намалява
  • Русия търси сътрудничество с Мавритания за продоволствена сигурност
  • Латвия увеличава вноса на руско зърно

Митото върху износа на пшеница от Русия ще бъде 3443 рубли (37,42 долара) за тон от 24 април 2024 г., според Министерството на земеделието.

Митото за износ на ечемик ще бъде 440,7 рубли (4,8 долара). Митото за царевицата остава да бъде нулево, съобщиха от министерството.

Ставката на експортното мито за пшеницата е изчислена при индикативна цена от 233,6 долара за тон, за ечемика - при цена от 175,9 долара за тон, а за царевицата - 167,2 долара за тон.

Търговският оборот между Япония и Русия е намалял с 42,15% през финансовата 2023 г. (от 1 април 2023 г. до 31 март 2024 г.) до 1,3 трилиона йени (8,4 млрд. долара), според изчисления, базирани на данни от японското финансово министерство.

Междувременно общият износ от Япония за Русия е намалял с 35% през отчетния период, докато вносът от Русия за Япония е загубил 44,3%. Само през март 2024 г. търговският оборот между двете страни е намалял с нови 20,6% до 107,9 милиарда йени (698 милиона долара). 

Общият износ от Япония за Русия през март 2024 г. се срина с 35,5% на годишна база, докато общият внос от Русия за Япония намаля с 14% през периода.

Япония е редуцирала и вноса на зеленчуци и плодове от Русия, съответно с 59,2% и с 99,3% през финансовата 2023 година.

Докато Русия губи японските пазари, Москва погледна към по-далечни дестинации. Мавритания потърси сътрудничество с Русия за укрепване на продоволствената си сигурност, стана ясно от изказване на министърът на земеделието на африканската страна Мема Улд Бейбата.

"Ние си сътрудничим с Русия откакто Мавритания получи независимост. Смятаме, че сътрудничеството с Руската федерация може да бъде полезно за укрепване на продоволствената сигурност, по-специално в областта на отглеждането на зърнени култури, като пшеница и други", каза министърът.

„Мавритания започна да произвежда пшеница на своя територия, тъй като това е стратегически продукт за страната. Но ние продължаваме да внасяме зърнени храни. Виждаме голям потенциал в нашите земи, но все още сме в началото на пътуването. Мисля, че руският опит в тази област може да бъде много полезен за Мавритания“, каза още министърът.

„Освен това, имаме голяма нужда от торове за развитието на различни отрасли на нашия селскостопански сектор. Мавритания не произвежда торове, тя ги внася. Между другото, ние внасяме повечето от торовете от Русия и Украйна. Вярваме, че сътрудничеството в тази област може да се развива", обобщи министърът.

Дори в условията на война, руското зърно не страда от липса на интерес. Латвия е увеличила вноса на руско зърно през януари - март с около 40%, съобщи агенция BNS, позовавайки се на Държавната служба за приходите.

Според официалните данни Латвия е внесла 158 300 тона зърно от Русия през първото тримесечие, което представлява увеличение от 39,8% спрямо същия период на 2023 г.

По-голямата част от вноса е на царевица, близо 137 000 тона. Пшеницата и ръжта са 17 200 тона, а ечемикът е 4 400 тона.

Рубриката „Динамиката на зърнените борси“ на Боян Иванов се създава специално за Agri.bg.