Лозата развива мощна коренова система, която може да извлича хранителни вещества от голям обем почва, както и способността на смукателната част на корените да усвояват трудно неразтворимите съединения от нея се нуждае от торене.

Специфики на отглеждане на лозя

Лозата е многогодишно растение, което се отглежда на едно и също място в продължение на много години. Всяка година с гроздовата реколта, пръчките и листата от почвата се изнасят големи количества хранителни вещества и тя непрекъснато обеднява.

Установено е, че от 1 дка плододаващо лозе се извлича от 7-12 кг азот, от 2-3,5 кг фосфор и от 5-12 кг калий, 3 кг магнезиев оксит и 16 кг калциев окис.

От микроелементите – бор 8-15 г, манган 7-17 гр., мед 6-12 гр., цинк 10-12 гр. И молибден 0,2-0,3 гр. Възстановяването на тези количества хранителни елементи става единствено чрез торене с органични и минерални торове.

За нормалното развитие на лозите и получаване на високачествено грозде е от най-голямо значение торенето с азот, фосфор и калий.

  • - Азотът - необходим за растежа на лозите, образуването на хлорофил в листата и засилване на фотосинтетичната им дейност. При недостиг на азот гроздето и леторас- тите остават по-дребни и недоразвити, листата жълтеят. Излишъкът на този елемент предизвиква буен растеж, зърната са по-едри, но по-воднисти и по-често се нападат от болести особено от сивото гниене. Вината имат тръпчив вкус, трудно се избистрят и се предразположени към заболяване.
  • - Фосфорът – необходим по време на цъфтежа, като създава за по-доброто оплождане и оформяне на гроздовете за залагането на съцветията в зимните очи. Увеличава се захарното съдържание на гроздето и подобряване качеството на виното, повишава се сухоустойчивостта и студоустойчивостта на лозите. При недостиг на фосфор добивът на гроздето намалява, а растежът на леторастите отслабва.
  • - Калият – необходим през периода на узряването на гроздето и пръчките. Лозата е калиеволюбиво растение и този елемент съдейства за натрупване на повече захари в гроздето и пръчките, с което се повишава студоустойчивостта на лозите. При недостиг на калий, в началото на есента, листата потъмняват и са чупливи.
  • - Калцият – подобрява качеството на гроздето в определени количества, но в големи причинява хлороза на лозите. Магнезият участва в състава на хлорофила. Различни са методите за определяне торопотребността на лозата, като най-широко приложение имат полският торов опит, почвения анализ и листния анализ /листната диагностика/, която се прави в научни институти и специални лаборатории.

 

Полският торов опит е класически метод за определяне на нуждите на лозата от торене. Залага се по специална схема, по която се определя растежа и плододаването на лозите при конкретните почви и климатични условия. Анализ на почвата – метод, с който се определя торопотребността на лозата и по установеното количество на основните хранителни елементи, се определя необходимостта от торене.

Листната диагностика 

Основава се на резултатите от листния анализ, за да се установи нуждата на лозите от даден хранителен елемент. Сравняват се получените данни от анализа на листата с критичното ниво на съответния хранителен елемент.

Най-точни резултати се получават чрез комбинираното използване на почвения анализ, листната диагностика, растежната сила на лозите и техния добив.

В лозарството се използват два вида торове-органични и минерални.

  • - Органичните торове – осигуряват на лозата необходими хранителни елементи, обогатяват почвения хумус, подобряват нейните физически свойства и активизират микробиологичната дейност, в резултат на което се повишава почвеното плодородие.

 

От органичните торове най-много се използва оборския тор, птичия тор и компостът. Хранителните им вещества се усвояват от лозите постепенно, поради което е необходимо да се тори през 2-3 години с по 3-4 тона на дка.

Оборски тор – съдържа приблизително азот – 0,5 %, фосфор /Р2О5/-0,2% и калий /К2О/-0,6%. Използва се когато е добре разложен, но се предпочита прегорелият. При по-тежки почви може да се използва и полуразложен за одобряване физическите свойства на почвата.

Птичият тор – е най-богатият на хранителни елементи органичен тор и се използва в по-малки количества 250-300 кг/дка. Преди внасянето му се накисва с два пъти повече вода за 10-15 дни, за да ферментира.

Компостът – се приготвя от различни растителни остатъци- листа, стъбла от зе- ленчукови растения, слама, раздробени лозови пръчки и др. Отпадъците се нареждат на пластове дебели 20-35 см, като между всеки пласт се поставя малко почва и се залива с торова течност или вода. Така се оформя купчинка с ширина 1,5-2 м, която отгоре и от страни също се покрива с почва. След около една година компостът „узрява” и е готов за използване като оборския тор.

Резитби на зелено в лозето

  • - Минералните торове – използват се за торене на лозята азотните, фосфорните и калиевите торове.

Азотни торове

Амониевата селитра/амониев нитрат/ - подходящ е за всички почвени типове. Азотът в него е в амониевата и нитратната форма и варира от 33,5 до 34,5 %. Амонячната част се свързва с почвата и не се измива,а нитратната се отмива. Използва се 18-20 кг/дка. В лозята в много редки случаи се налага да се тори едновременно с амониева селитра и суперфосфат. Смесването става непосредствено преди внасянето им, защото се образува амоняк, който излита във въздуха. Загуба на азот от амониевата селитра става и при варовити почви, поради което се внася винаги с плитките обрабтки на почвата.

Амониев сулфат – съдържа 20,5-21% азот в амониева форма, физиологично кисел тор, използва се 25-30 кг/дка, като не се препоръчва за почви с повишена кисе-линност.

Карбамидът – е най-концентрирания азотен тор. Съдържа 46-46,3% азот в амидна форма. Физиологичен неутрален тор подходящ за всички почвени типове. Натриева селитра – съдържа 15-16% азот в нитратната форма. Физиологичен алкален тор подходящ за торене на лозя засадени на кисели почви. При честа употреба влошава физиологичните свойства на почвата. Фосфорни торове

Обикновеният суперфосфат – произвежда се в две модификации: праховиден-съдържащ 18,5-19,5 и гранулиран – 19,5-20,5 % фосфор в усвоима форма /Р2О5/ Подходящ е за всички почвени типове. Не се измива от валежите и поливните води и почти не се придвижва в почвата.

Икономически важни болести по лозата

Двойният суперфосфат – различава се пот обикновения с по-високото съдържание на усвоим фосфор /Р2О5/ - 38-42 %.

Тройният суперфосфат – съдържа 46 % фосфор в усвояема форма /Р2О5/. Всички видове фосфорпни видове имат сив цвят, водоразтворими са с, незначителна сбивае- мост при съхранение. Свързавт се с почвата и са слабо подвижни, не изменят рН на почвата. Внасят се дълбоко в почвата в зоната на кореновата система на лозята.

Калиеви торове

Калиев сулфат – произвежда се в праховидна и гранулирана форма. Съдържа калий /К2О/ - 50 %, водоразтворим с незначителна сбиваемост, смесва се с всички торове без карбамида, свързва се с почвата, слабо подвижен, повишава рН на почвата.

Калиев хлорид – съдържа 48-60 % калий /К2О/ . Водоразтворим с незначителна сбиваемост, свързва със всички торове без карбамида, свързва се с почвата, слабо подвижен, повишава рН на почвата. Като калиев тор може да се използва и пепелта от изгарянето на лозовите пръчки, слънчогледови стъбла, слама, дърва и други растителни отпадъци. Събранта пепел се съхранява на сухо място и се използва по 60-100 кг/дка.

Формировка Гюйо при лозите

Микроелементите, макар и в минимални количества, имат важно значение за физиологичните процеси на лозата. Медта участва в дишането и по-специално влиза в състава на полифенолксидозата, цитохромоксидозата и аскорбиноксидозата. Тези ензими ускоряват синтеза на антоцианите и участва в обмяната на белтъчните вещества. Цинкът участва в дишането, обмяната на захарите и протеините в синтеза на ауксина. Заедно с бора и медта повишава сухоустойчивостта на лозите. Манганът също участва във важни физиологични процеси, като дишане, фотосинтеза, в синтезата на хлорофила и аминокиселините.

Комбинирани торове

Азотно –калиев магнезиев тор – съдържа 10 % общ азот, 15 % калий /К2О/ и 7% магнезий. Позходящ е за почви бедни на магнезий. Използва се при основната обработка. Амофос – висококонцентриран азотно-фосфорен тор, който съдържа 10-11 % азотг и 48-50 % фосфор /Р2О5/. Подходящ е за всички видове типове почви. Внася се с основната обработка. Калиева селитра – азотно-калиев тор, съдържащ 13,5% азот и 46 % калий /К2О/. Използва се при всички видове почви.

 

ВИЖТЕ ОЩЕ

Измръзване на лозите през зимата

Календар на лозаря за февруари

Вода за лозата