Рапицата е доста взискателна култура по отношение на торенето. По тази причина, с оглед процеса на ротация на културите, правилно е тя да се счита за основна.

Есенно азотно торене:

Употребата на азот е препоръчителна за по-лесния разпад на сламата. Освен това азотът е необходим при късна сеитба или при неблагоприятни условия, като повишена влажност или студ.

Повишено дози азто могат да доведат да ускорен растеж и ранен цъфтеж, особено при подранила сеитба. В този случай трябва да се прибегне до регулатори на растежа.

Обратното, ако през есента рапицата страда от неблагоприятни условия, доставянето на хранителни микроелементи и минерални соли ревитализира растенията и подпомага тяхната зимна резистентност.

Евентуални симптоми на недостиг в късна есен трябва да се горичират наврем, за да се избегнат щети в момента на пролетното активиране на културата. Ако това не се направи, би довело до производствени загуби.

Пролетно азотно торене при рапицата:

Повишената нужда на рапицата от азот в края на зимата трябва да бъде задоволена още при първото торене: 80 – 120 kg N/ha.

Избуелите и здрави култури не трябва да се торят много предварително, защото това би довело до появата на нови листа, за сметка на страничните разклонения.

Слабо развитите култури обаче, се нуждаят от незабавни вегетативно развитие, т.е. от ранно внасяне на азот в бързоусвоима форма.

След началото на реколтата ссе извършва второ азотно наторяване.

В приблизителен план, за да се получи добив от 35-40 квинтала на хектар, съответното количество азот на 1 хка е около 120-130 кг, което означава около 2-3 кг азот за 1 квинтал добив.

Нуждата от азотно торене през пролетта се задоволява посредством извличането на азотното съдържание на почвата и евентуални внасяния през есента.

Нуждата от сяра трябва да бъде задоволена преди началото на вегетация. Недостигът на сяра може да се забележи при по-младите листа, които пожълтяват и придобиват мраморен вид. Цветовете са по-малки, а оцветяването им е бледо жълто, почти бяло.

Агресивното азотно торене води до повишаване на недостига на сяра. Този недостиг, както и недостигът на бор, ограничава броя на шушулките на едно растение и броя на семената в една шушулка. Достатъчни са 30-40 кг сяра на 1 хка.

Други елементи

Оптималната стойност на pH на рапицата варира от 6 до 7: 6 – за глинесто-песъчливите почви, 6,5 – за глинесто-тинести почви, 7 – за глинести почви. Достатъчните количества от сяра и магнезий са от особено значение за рапицата. Стойностите на pH се контролират основно от съдържанието на калций, което едновременно с това покрива нуждите на самото растение.

По отношение на хранителните микроелементи, най-важно е борното съдържание. Индикативно могат да се разпръскват 2,5 кг/хка борен продукт в периода на формиране на цветните пъпки, особено при почви, където е установен недостиг на В, тъй като този елемент играе ролята на свързващ.

Вижте още:

Царевицата извлича големи количества хранителни вещества от почвата

Предимства и недостатъци на сложните и комбинираните торове

Калций - роля и значение за растенията