На земеделския протест на 18 септември на Пазарджишко шосе Агри.БГ говори с група животновъди, предимно представители на НОКА и дългогодишни овцевъди, преживели какво ли не. Проблемите им са от години, но признават, че чак сега покрай земеделското обединение мислят, че има кой да ги чуе или поне се надяват на това.

Анализ: Защо протестират фермерите?

Като специализирана медия можем да отбележим, че регулярните проблеми на българския среден и малък животновъд продължават да тегнат на жилавите му плещи – неравностойна битка за пасища, тежка администрация, несправедлив пазар.
По думите им пазарът на овче мляко е слаб – 1,90 лв./ литър се изкупува от мандрите в района. 

„Мандрите идват при нас и те ни казват цената на нашия продукт, все едно да идете в магазина и вие да кажете каква е цената на това, което купувате. Доволни сме, че няма кланици, които по същия начин като мандрите да ни определят цената и да сме принудени да даваме само на тях”, казва 72-годишният овцевъд Серафим Сердаров от село Церово, Пазарджик, според когото зърното от Украйна не сваля цената на пазара:

 „Когато имаше внос от Украйна, житото съм го взимал на 26 – 27 лв., спряха житото от Украйна и сега го взимам на 16,50 лв. един чувал от 40 кг. от пазарджишка фирма… За тая есен преди около една седмица съм насял 6-7 дка ръж. Сея го за да може зимата да пасат овцете.”

Фермерът споделя, че лично той няма проблем с пасищата, но негов колега от съседно село се оплаква как хора, които „реално нямат и една кокошка” взимат субсидии за пасища, докато истинските животновъди не могат да се докопат до тях. 

„На нас ни дават такива места, които за нищо не стават, за „големите хора” отиват хубавите. Плюс това отнема 3-4 години да се преведат в изискуем вид тези пощи – очистени и т.н. Сега, като зърнопроизводителите ожънат, нали до 15 октомври не им дават да орат заради ерозия на почвите, та и ние ще можем да се възползваме малко”, заявява овцевъдът, а Серафим добавя:

„Който има връзки с властта, той получава, аз на всяка власт съм все опозиция и все съм зле.”

Друг стопанин на овце, който не ни се представя, но сподели, че фермата му е между две пазарджишки села,  разказа за неволите си, свързани с член 137. „Взех обект на колега, който има регистрация, аз също имам, с нея съм заявявал, но сега трябва да се вади нов документ. Обектът отговаря на изискванията, има всички разрешителни, но понеже се сменя собственикът, ще ме разиграват наново да ги вадя. Бюрокрация, бюрокрация…”, заключава фермерът.

Животновъдите за пореден път се оплакаха и от липсата на възможност да продадат и докажат продукция, давайки млякото на колеги за изхранване на животни или например на съсед. „Отглеждам крави 70 крави. От 20 години седя на едно и също място. Нямам напредък - да съм направил модерни ферми, да съм взел техника.” С тези думи към групичката се присъединява друг животновъд. 

„Цените се намаляват от днес за утре. В момента в района кравето се изкупува на 60 стотинки/ литър. Аз нямам избор, защото пълня един тон и какво да го направя, ако не се съглася – да го изсипя ли?..Проблемът със сухото мляко е от години, но сега се говори явно за него, даже има големи мандри, които си признават, че предпочитат да работят със сухо мляко. Не знам кой и как ги контролира тях”, казва още стопанинът.

В подкрепа на животновъдите на място беше и ветеринарен лекар от района. „През последните години виждам как положението при животновъдите става все по-зле. Това са хора, които не излизат от оборите и се мъчат да изкарат прехраната си, а в същото време вече няма кой да изкупува млякото им”, коментира д-р Любка Копанова.