Анализ: Защо протестират фермерите?

Бившият зам.-министър на земеделието Иван Христанов прави анализ в своя профил в социалните мрежи, опитвайки се да отговори на важни въпроси, като защо протестират фермерите? Сами ли са зърнопроизводителите? Как с държавна земя се създават партийни феодали и много други.

Публикуваме неговия анализ без редакторска намеса.

“Отговорите на тези въпроси не са прости и нямат нищо общо с изказванията в масовите медии!

Първо се обръщам към фермерите. Тук няма да чуете подробен анализ на всички причини за проблемите. Моята цел е да опиша на достъпен език и за малко време каква е ситуацията.

Започвам с призив – всички страни да седнат отново за разговори. Знам, че е трудно. Част от партиите имат експерти, но се съмняваме в тяхната почтеност. Другата част нямат експерти. Но с разговори могат да преодолеят тези недостатъци.

Чуйте фермерите!

А сега за проблемите.

Протестите? Протестите не започват от зърнопроизводителите, а от овощарите. После идват и другите. Защо? Защото фермерите от всички браншове нямат усещането, че на някого му пука за техните грижи. 

Подписаното първо от Пеевски сваляне на забраната за вноса беше повод, а не причина. Фермерите с животни за мляко, пчеларите, лозарите, овощарите и т.н. имат тежки проблеми и то от 2015 г. насам. При плодовете много градини не дадоха плод заради лошата година, но стандартната държавна помощ е забавена. Украински мед се преопакова и продава за български. Сурово мляко в България в момента не се изкупува. През 2022 г. помогнахме на земеделците да си поемат въздух. Целия сектор се нуждае от увереност, че кабинета е загрижен и разбира проблемите.

За тези неволи никой не може да обвинява само сегашното правителство. Аз следя процесите внимателно и знам, че гърнето заклокочи още по времето на предходния кабинет.

Зърното – продукцията от миналата и тази година беше скъпа, особено за средните и малките фермери. Азотните торове бяха по 1 600 лв/тон заради високата цена на газа. Големите фермери имаха запаси, но малките купуваха на текуща цена. Сега себестойността на тяхната продукция е по-висока от пазарните цени. За да могат да продават под себестойност и да не загинат, се налага да бъдат подпомогнати с реализацията. Бюджета за това би бил около 125-175 000 000 лв.

Проблемът е, че много от средни към големи също трябва да продават под себестойност. За това сумата би била около 450 000 000 лв., на което бюджета няма да издържи.

През 2022 г. бяха направени свръхпечалби. Но към началото на войната 85% от продукцията беше в търговците. Реколта 2021 беше изкупена на 350-380 лв/тон, но продавана на 600-700 лв/тон пшеница. През 2022 г. малките и средните не продадоха, с надеждата, че ще изкарат някой лев за себе си. Това е разбираемо и човешко. За да имат оборотен капитал за засяване и обработки за 2023, взеха заеми. Сега имат зърно и заеми, но нямат пазар на тази цена. Тези фермери заслужават нашата подкрепа. Това са 15 000 семейства.
Защо извън ЕС е по-ниска цената? В Украйна и Русия не се спазват екологични изисквания. Това означава, че те могат да сеят на 100% площите. В ЕС не е позволено – оставят се угари, дървета, храсти. Това вдига себестойността в ЕС, защото изкарваме по-малко продукция от същата земя.

Трябва ли да сме солидарни с Украйна? Ние сме ангажирани с помощ за Украйна, но ЕС трябва да прояви солидарност към държавите-членки, които имат реални проблеми, така, както отпуска 1.1 милиарда евро за покриване на транспортни разходи към Европа за украинска продукция. Ангажимента се нуждае от финансова подкрепа. Това е задачата на кабинета.

Майбасите и Бентлитата? Да, те са реални. Но, производителите на зърно и слънчоглед са над 17 000. От тях 15 000 са малки и средни. Онези с бентлита са стотина. От тях зависи всичко. 2 000 са по средата – големи са, но от тях не зависи нищо, носят се по течението. От 17 000 зърнопроизводителя, политолигарсите с тежки зависимости са реално 50-тина.

Концентрацията на земя и собственост в земеделието е гигантска. Държавния поземлен фонд се използва за създаване на олигарси. Умишлено не се показват регистри с това кой колко земя е наел, защото измамите са чудовищни. 63% от земята се използва за зърнопроизводство. Сега средните и големите искат да гледат и стада, плодове и зеленчуци, но няма хора. Хората избягаха защото вече няма оранжерии и градини, в които да работят с добри доходи. Когато държавата трябваше да се намеси, за да има баланс в сектора, не го направи.

Малки фермери? В България само 0.1% от земята се субсидира по схемата за малки фермери. В Румъния са 9%, в Полша са 10%. В България има таван на субсидиите. Той беше 300 000 евро. Без значение колко земя имаш, не можеш да вземеш над 300 000 евро. Много големи стопанства бяха надробени, за да получат повече. Заради това парите, които трябваше да освободят от големите и да бъдат насочени към малките, се свиват от 1.5% от ресурса през 2015 г. на 0.1% през 2021 г.

Млади фермери? България е едва на 16-то място по фиксирано подпомагане на млади фермери, а до 2018 г. сме на предпоследно място по сума на плащанията на декар. България е и на предпоследно място по заделен ресурс за млади фермери. Затова от 2015 г. те са намалели с 34%.

Пасищата се контролират по същия начин. Те се използват главно за създаване на предани и зависими феодали, а не за развитие на животновъдството. Умишлено не се показват регистрите на животните, за да не ги изловим, че лъжат. На Белмекен заявено стадо с 1 000 овце е реално 100.

Поливното земеделие беше окончателно ликвидиране при първото правителство на ГЕРБ. С него си заминаха огромна част от производството на плодове и зеленчуци.

Ние си спомняме за земята само при криза. Големите протести при Мирослав Найденов раждат бентлита и ламборджинита. Смешното е, че сега неговите колеги от ГЕРБ с едната ръка гласуват падането на забраните за вноса, а с другата – за протеста. Това е лицемерна позиция.

Протестите се използват от ПР-ите за насаждане на омраза. Разделяй и владей. Когато миналата година във Франция и Нидерландия избухнаха земеделски протести, обществото и медиите реагираха със загриженост. Защо? Защото земята и земеделието са национална гордост и кауза. Земята по Конституция може да бъде само национална. Нас ни насъскват срещу собствените ни фермери.

Популистката война? Изпитвам истинско уважение към институциите, но – премиера няма право да нарича фермерите терористи. Вицепрезидента няма право да му иска оставката. Борисов няма право да се държи подигравателно. Нинова и Костадинов нямат право да яхат вълната в името на популизма. Браншовик няма право да твърди, че вноса има радиация и тежки метали. ПР-ите в тези институции нямат право да насаждат омраза. Аз говорих с десетки фермери през последните три дни и ще ви кажа, че те считат тези престрелки за евтин популистки дивидент на техен гръб. Това ги обижда още повече и ги отвращава от всички политици по централите и на Дондуков.

В лицето на кризата трябва да уважаваме народа си, земята си и фермерите си. 17 000 семейства не бива да бъдат приравнява с 50 крадци. Овощари, лозари, пчелари – не са терористи.

Няма истински свободен пазар. Има асиметрични субсидии. В Нидерландия са почти 2 пъти по-високи от България. Кризата 1994 води до субсидии на площ. Това оставя отпечатък и в България. Лесно е да се взема за големи еднородни площи.

След влизането ни е ЕС всички имахме надежда за спиране на кражбите. Бяхме наивни. Една клика не беше. Оказа се, че ЕС не е ченге. Кражбите завладяха и сектори, в които преди това ги нямаше – земеделието е най-големият. Лесните пари привличат не само земеделци, а и крадци.

Нито едно правителство и парламент не защитава пред ЕС интересите на българските фермери. В Европа министрите ни бяха слаби. Гласа ни беше слаб, защото сме бедна държава. Богатите държави имат силен глас. А сме бедна държава, защото субсидиите не бяха източник на богатство за цялата държава, а порции за разпределяне от г-н Доган. Няма целенасочена политика. Дори нещо да е направено, то е под натиск и на парче. Натиска обичайно идваше от хора, които гледаха как да изкарат за себе си, а не за България.
В България не е имало политически лидер, който е загрижен за земята, от над 100 години. Ако България имаше загрижени политически лидери, днес щяхме да бъдем една от най-богатите европейски държави. Щяхме да имаме осъзнаването, че да сме земеделска държава не е повод за срам, а гордост с факта, че земята ни е богата.

А вас, приятели, ви моля да не се поддавате на евтини манипулации. Всички искаме ниски цени в магазина. Те идват от силно земеделие. Целият внос, който ядем, идва от държави със силна земеделска политика – Турция, Испания, Гърция. Днес българското земеделие е слабо заради десетилетия безхаберие. И все пак, когато купувате българска храна, подкрепяте нашите земеделци и неизбежно това ще ги направи силни, цените им – достъпни, а печалбата им – достойна.

Подкрепете българските земя, фермери и земеделие!”, пише Иван Христанов в своя профил.

Този коментар изразява само и единствено личното мнение на автора.