Проблемът с работната ръка се превръща във все по-основен за родното земеделие, споделят производители в различни сектори. За поредна година на прага на активния сезон фермерите са притеснени дали именно този фактор няма да се окаже решаващ за бизнеса им.

„Липсва яснота към момента” е стандартното изречение, което Агри.БГ чува масово от производителите на първите реколти на пазара. Заради късните студове кампаниите по черешобер и розобер закъсняват и вероятно ще съвпаднат като период, което поставя въпроса как ще се разпредели потокът на останалата в България работна ръка за тези дейности.

"Беритбите тепърва предстоят, имаме сериозни поражения както при ранните, така и при средноранните сортове череши", споделя Мирослав Черников, председател за район Силистра на Съюза на Дунавските овощари, и добавя: „Проблемът с работната ръка е регулярен и трудно предвидим всяка година. До последно не може да се каже дали кампанията в района ще протече гладко в това отношение. Заради разредената реколта може да се наложи да увеличим надниците, за да задържим берачите в градините.”

В същото време овощарите от Сливенско, заявиха, че очакват нулева година след масовото измръзване на културите в областта. Градините, които ежегодно ангажират определена маса работна ръка, сега няма да могат да го направят. Означава ли това, че е възможна вътрешна миграция на берачи и ако „да”, то не е ли парадоксално, че проблемът е достигнал нива, в които негативът за едни да дава възможност на други да оберат градините си?

Понятието „лоялност” не съществува при така изградената трудова система за сезонните работници. Те търсят най-доброто предложение от днес за утре, затова и действията им са трудно предвидими. Ето защо в сектор „Розопроизводство” още не могат да са сигурни как ще протече кампанията тази година. На пръв поглед няма паника, въпреки закъснелите беритби, „но не знаем като се започне какво ще се случи”, заявява Христо Николов, председател Професионална асоциация на розопроизводителите в България (ПАРБ).

„От години говоря, че нашите проблеми отдавна са извън рамките на Министерството на земеделието. Министерството на труда и социалната политика трябва да се заеме с този проблем. За да има социална политика, е нужно да има трудещи се хора, а държавата прави точно обратното, създава условия за паразитиране върху системата”, акцентира браншовият представител.

Христо Николов: Аз съм готов да продавам и на по-ниска цена розовия си цвят, ако има кой да събере цялата ми реколта и да реализирам количества.

Невъзможност да задържат работници имат и производители в оранжерийния сектор. При тях проблемът не е толкова свързан със заплащането, колкото с предизвикателството да осигурят максимална заетост през годината, така че да задържат ценните си кадри.

„Проблемът се корени в това, че не може да се подсигури целогодишно производство и оттам работниците след края на активния сезон се разпръсват. Голяма част заминават за чужбина, после не могат бъдат организирани наново. Следва търсене и обучение за нови работници. Експертността е ключова за доброто качество на продукцията. 

Нашите производители имат висока себестойност, вложени са много средства и труд за постигане на качество, нужна е и планова работа, а накрая един недобре обучен кадър може да навреди сериозно. Не случайно опитните работници буквално са категоризирани  по компетенция, има си краставичари например и, повярвайте ми, това е отговорна длъжност, основна за успеваемостта на бизнеса”, коментира Теодора Кръстева, изпълнителен директор на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП).

Изкуственото задържане на кадри у нас заради пандемията също приключи с отпадането на мерките, за сметка на това инфлацията сериозно нарасна и селскостопанските работници отново масово бягат навън. Няма статистика, която да предвиди как това ще се отрази на беритбите у нас през 2023 г.

Така политически пренебрегваният години наред проблем – работната ръка в земеделието, може финално да се окаже секирата, която ще довърши и без това трудното за поддържане живо „тяло” на българското производство.