„Годината ще бъде нулева за овощарите. Има над 500 заявления за измръзнали площи, подадени от региона. Познавам стопани с по 100 дка, в които няма нищо оцеляло”, заяви пред Агри.БГ овощарят от сливенското село Гавраилово Димитър Андреев.

Кой лъже фермерите?

По думите му след студовете в края на март месец е налице 100-процентово измръзване на плодните пъпки без значение от видовете и сортовете при трайните насаждения – череши, праскови, кайсии, сини сливи, орехи бадеми. В неговата собствена градина също нищо не е останало

„Нито една застрахователна компания не покрива щетите от такова застрахователно събитие – измръзване на плодни пъпки, всички почват да застраховат на 20 април”, припомни отколешния проблем производителят. Всъщност последствията от масовото отпадане на плодовата реколта в Сливенско не са едно и две.

Поминъкът и оцеляването на цели семейства е застрашен

„Има семейства, които се занимават само с отглеждането на трайни насаждения и те са обречени буквално на глад. Миналата година набрах три тона от компотните праскови, тази година няма да имам нищо. Който е разчитал само на трайните насаждения и има направени някакви инвестиции, просто е обречен на глад”, тъжно констатира Андреев.

Рискове от фалити

През последните години има отлив от овощарството регулярно. При липсата на приходи за цял сезон, каквато е настоящата ситуация, подобни случаи се очаква да зачестят. Стопаните, обвързани с кредити, ще трябва да мислят как да ги изплащат. Осигуровките също си текат – има-няма продукция, всеки земеделски стопанин трябва да си ги внася, защото иначе не може да участва за никаква помощ. 

Поява на безработица и изчезване на българска продукция

Освен всичко друго производителите на плодове и зеленчуци извършват и социална дейност. „Тези хора, които бяха ангажирани в градините преди, къде ще отидат сега?”, пита Андреев, визирайки сезонните работници. Същевременно от пазара отпадат и сериозни количества българска продукция. 

Трябва да се обезпечи следващата реколта

За фабриката под открито небе често загубите са двойни. При загуба на реколта хем няма доходи, хем за да има следваща, се изискват още харчове. 

„Досега е плащано за резитба, култивиране, пръскане препарати, торове без приход насреща. Но тепърва предстои планирането на дейностите и обезпечаването им, така че да е възможен добив през следващата година. Мероприятията ще се извършват в година без никакви приходи”, подчертава производителят от Сливенско.

След поредното опустошително явление на природата Министерството на земеделието обяви, че се заема да направи всичко възможно за обезпечаването на стопаните. На дневен ред се появиха стари теми и инициативи за гаранционни фондове и прочее – инструменти, с които да се противодейства, а зам.-министър Джиков заяви пред Агри.БГ, че при огледите ще се работи в посока постигането на максимален процент на поражения.

„Комисиите минават на огледи, бяха в Гавраилово. Коментирахме казуса с Министерството на земеделието и при посещението на зам.-министър Тодор Джиков в Сливен. Това, което аз съм видял с очите си, е щета от 99%.

Примерно на 20 дървета има един плод. Ужасно е. Ще чакаме държавата да ни обезщети не за доходите, а за направените разходи по технологичните карти, изготвени в министерството. Не искаме да изнудваме държавата, искаме тя да ни помогне”, обяснява овощарят.

Политическата обстановка също тревожи стопаните, хубаво се подхваща нещо от сегашното ръководство, но дали то ще се изпълни.

Димитър Андреев: Хората са притиснати до стената и няма да се размине на никой, който подцени проблема. Който и да е министър, ще е нужно да разбира фермерите и да ни чуе точно. Ние не казваме, че искаме обезщетение на доходите, а обезщетение на направените разходи досега.

Относно изплащането на обезщетенията, предполага се, че ще има и други застрахователни събития през годината – градушки, ураганен вятър и т.н. и е възможно администрацията да изчака обработването на всички, за да пристъпи към плащания. „Миналата година на колегите с измръзвания са изплатени компенсациите през ноември”, подчертава Андреев и добавя:

„Трудно ни е, но се опитваме и ние да проявим разбиране. Огромен ресурс се използва при обхождането на над 15 хил. дка, предполагаме, че ще има и втори оглед и евентуално тогава ще има издадени констативни протоколи и въз основа на тях ще се определи някакво обезщетение. Надяваме се, че държавата ще ни подкрепи адекватно.”

„Ние сме упорити хора и сме свикнали, но е много жестоко в момента”, казва за финал Димитър Андреев.