Рудолф Торнерхелм (Rudolf Tornerhjelm), собственик на фермата Wrams Gunnarstorp Gods и експерта Никалъс Фроборг (Nicklas Froborg) посрещат екипа на Агри.БГ в Швеция. Отиваме в съоръжение за производство на биогаз и друго за производство на пелети, които имат амбицията да заменят тора на полето.

Четете още: Пелети заместват торенето на полето

“Това, което правим тук е много важно. И всъщност почти изцяло зависи от това колко голям е капацитетът на съоръженията за производство на биогаз. Къде се намират те и колко далеч са, защото тук всичко е ефективно и има смисъл. Но ако двете съоръжения за прекалено далеч, нямаше да бъде толкова ефективно. 

Тук също говорим за доста специфичен модел на бизнес, тъй като Рудол има система за напояване, която директно се използва на полето и това върши страхотна работа. Първото нещо, което правим тук е, че получаваме биотор. От него премахваме цялото водно съдържание или поне това, което можем. Получаваме смес, която наричаме “water eject” или изхвърляне на водата. 

Начинът, по който правим това е специален и може да го видите вътре в съоръжението. Но всъщност тази течност е толкова преработена и без остатъци, че директно можем да я използваме за поливни нужди на полето на Рудолф, без притеснение”, обясни Никалъс Гроборг.

Две вещества са изключително важни, когато водата се премахва от торовата маса, а именно - азот и фосфор. В зависимост от това къде се намира парцелът, Швеция има различен вид законодателство относно почвените и торови норми.

“В този регион със сигурност фермерите не могат да пръскат големи количества фосфор. Казвам го, защото в биотора, който виждате тук има прекалено високо количество фосфор, в съпоставка с количеството азот. Така че когато фермерът разпръска биотора директно на полето, много бързо ще достигне горната граница за разрешени количества фосфор. Но пък няма да е задоволен от количеството внесен азот в почвата. И в тази връзка ще трябва да си набавя допълнително азота, който реално е необходим за съответното поле.

И това е изключително важно в случая. Това, което ние правим, е да извличаме водното съдържание, балансираме го и тогава го прилагаме в почвата с гаранция, че е нещото, което наистина е нужно на полето.

Освен водното вещество, което извличаме, разбира се, ни остава и сухата маса. Тук говорим за приблизително 20-30% суха маса. 

Хубавото е, че когато погледнете количеството фосфор и азот, по-голямата част от количеството фосфор остава тук. Тук в тази водна маса имаме голямо количество азот и някакво количество фосфор. Но разликата между сухото и водното вещество е огромна. Така че тук имаме някакво количество фосфор, което обаче е много по-ниско от горната допустима граница за прилагане на полето”, добави специалистът.

Фермерът обясни, че именно това е причината те да разполагат със склад, в който съхраняват биотора.

“Според мен е добре да имате място, където да съхранявате тора, вместо да изпомпвате директно водата от него, защото тогава бихте имали много проблеми с прекалено високо количество азот на полето. А това също е проблем. Именно затова мисля, че тук сме направили едно добро решение - първо да складираме биотора, след това да извличаме водното вещество и накрая, използваме го, когато имаме нужда”, обясни Рудолф Торнерхелм, който заедно с други двама свои колеги обработва общо 1 945 ха земя.

По думите на Никалъс Фроборг има определени периоди и интервали, в които може да се прилага тор на полето в Швеция. Следи се законодателството, фазата на растението и т.н. Докато с този разтвор може да се пръска по всяко време. 

“След като премахнем водата от сухия продукт, го изсушаваме. Ако просто го оставите така първоначално е доста студен на допир. Но ако го оставя дори и за кратко, започва да се затопля... тъй като много неща се случва вътре на ниво микробиология, сухата материя се затопля до 90 градуса. Пробвали сме дори да я запалим, но не е възможно. Но ако сухото вещество е премесено с някакъв друг продукт, реално може да се самозапали. 

Именно това е една от причините да изсушаваме сухата маса. И когато това стане, изглежда така. Ето тук виждате същият остатък, който е на около 85% сух. Отново има някакво количество вода, но достига до 85% сухо вещество. На това ниво всички активности, за които обясних по-рано, са спрели. В това положение е много по-безопасно да го складирате и използвате при необходимост. 

Тук имаме част от азота, който е свързан и с част от органичната материя, което е много добре. Този азот, който имаме тук е, се усвоява веднага и е много добър. Но понякога фермерите искат да забавят действието на азота. Тогава използваме сухото вещество - тук азотът е в комбинация с органичното вещество и съответно се усвоява по-бавно, щом попадне в почвата. 

В този случай използваме амониев сулфат. 

Ще посетите лаборатория, в която се извлича азота и фосфора от инсталациите за отпадни води. Това е пример затова как извличаме тези хранителни вещества дори от отпадните води. И една от субстанциите, която получаваме е тази - амониевия сулфат. 

И така един път Рудолф прилага тези хранителни вещества на полето си, а после ние си ги вземаме обратно. Един вид рециклираме хранителни вещества”, заключи Никалъс Фроборг.

 

Вижте повече във видеото.