Националната метеорологична агенция на САЩ предупреждава, че горещите вълни ще бъдат все по-често явление в югозападната част на страната и в Мексико. Междувременно група учени от университета в Аризона разработи нов модел за селска икономика, насочена към намаляване на последствията от климатичните промени, информира newphytologist.org.

Позиция: Изсичането на горите превръща Добруджа в пустиня

Изследователите предлагат да се преосмисли производството на хранителни продукти в пустинята, като се изберат диви ядливи култури, които вече са адаптирани към екстремни условия. По-просто казано, да се откажем от опитите си да възпроизвеждаме в пустинни и засушливи условия непонасящи жега и изискващи повече вода едногодишни култури.

По думите им традиционните методи за земеделие, ориентирани към едногодишни култури, стават все по-скъпоструващи и неустойчиви в бързо променящите се климатични и почвени условия.

Предложение: Фермерите в засушливите райони да избират култури от дивите устойчиви местни видове, които вече са се адаптирали към сложните условия.

Пустинните растения са изработили забележително количество стратегии, позволяващи им да се справят с горещина, суша, непредсказуеми валежи и бедни почви. През следващите столетия именно такива стресови агрономически условия ще преобладават над половината земна повърхност в света, казва Ерин Риордан от университета.

В създаването на модела е работил екип от учени от различни дисциплини – еколози, антрополози, етноботаници и специалисти по обществено здравеопазване. Те са обединили елементи от високотехнологични решения за събиране на енергия и вода с традиционните екологични познания на аборигените от засушливите региони на Северна Америка, известни като „Аридамерика“.

Гледаме на съвременните пустини не като на пустош, а като на лаборатория за бъдещо селско стопанство, казва Гари Пол Набхан, съавтор на изследването.

Новият модел обединява производство на възобновяема енергия, събиране на дъждовна вода и нулева обработка на реколтата от устойчиви многогодишни растения на една и съща площ.

Засаждането на ниски земеделски култури под дървета, такива като мескит, и под фотоелектрически панели позволява да се осигури постоянна сянка, да се задържи влагата в почвата, да се размножат почвените бактерии и да се улавя въглерода в името на развитието на растенията.

Използвайки адаптирани към горещините и сушата ядливи видове, такива като агава, кактуси и азотфиксиращи бобови дръвчета, тези разнообразни системи могат да осигурят надеждна реколта на храните с минимално напояване в условия на нестабилен климат.

Кактусите и агавата в традиционната култура на Аридамерика са форма на застраховка от екологични капризи и ежегодишна липса на добра реколта, казва Екзекел Ескура, професор от Калифорнийския университет. Ядливите растения на пустинята носят полза не само за здравето на почвата, но и за здравето на човека.

По думите на изследователите за разлика от царевицата, соргото и захарната тръстика, които произвеждат прости захари, влошаващи състоянието на затлъстяване и диабет при възрастните, многогодишните пустинни растения предлагат множество средства за предотвратяване на тези заболявания.

За получаването на първите годни за консумация реколти от сукуленти и азотфиксиращи бобови дръвчета може да са необходими от 5 до 12 години.

Те позволяват да се произвежда по-голяма ядлива биомаса в течение на десетилетие, като се използва по-малко количество вода, отколкото при отглеждането на обичайните едногодишни култури. Освен това те улавят въглерода в почвата и по този начин смекчават последствията от климатичните промени.

"Ние наричаме тези стабилно произвеждащи засушливи системи на земеделие „бавно селско стопанство“, тъй като те наподобяват пустинните костенурки, които в крайна сметка печелят състезанието. Те имат нужда от по-малко ресурси, освен начална инвестиция и търпеливи фермери, за да възстановят потенциала на производството на хранителни продукти в маргиналните земи", заключава Набхан.

 

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Това е най-големият агроробот в света

Отхвърлиха предложението за дърветата в нивите, но въпросите остават

1, 2 млн. лева за производство на качествени семена