„Резултатите от извършеното окачествяване на реколта 2023 от пшеница показват, че 48,72% от продукцията или 3 209 797 т. (от 6 588 253 т общо производство за 2023 г.) са с качество, удовлетворяващо изискванията на мелничарския отрасъл за висококачествени брашна”, заявяват в отговор на депутатско питане от агроминистерството.

Вижте къде се изнася българското зърно

Посочените количества всъщност са напълно достатъчни за задоволяване на хлебния баланс на страната. Средногодишното потребление у нас на хляб и тестени изделия изисква около 1,1 – 1,2 млн. тона пшеница.

От представените данни е видно, че зърното от трета група увеличава дела си и през 2023 г. достига до 51,3% от ожънатата пшеница за сметка на останалите три групи (IIБ, II, I). Пшеницата от първа група през 2022 г. е достигала 7% от реколтата, а през тази година е едва 1,6% от общите количества, което е най-ниската стойност за последните 5 години. През 2019 г. пшеницата от първа група у нас е била 2,10% и се покачва през следващите реколти.

Количествените показатели за реколта 2023 са позитивни. По предварителни данни на МЗХ продукцията от пшеница у нас нараства през последната година с 5,8%. Наблюдава се увеличение както на реколтираните площи, така и на средните добиви. Есенниците се представят добре за разлика от пролетниците. Експертите отдават това на благоприятни климатични условия за есенните култури. Значителен е ръстът на ечемика - 20,8%. 

Оперативните данни към началото на декември 2023 г. сочат, че земеделците са засели с 6,4% по-малко пшеница тази есен – 1 081 305 ха. Спадът при площите с рапица е 13% спрямо 2022 г. Ръст обаче се отбелязва при ечемика. Засетите с него площи достигат 142 630 ха, което представлява увеличение от 26,5%.