Грижата за есенниците, подготовката на площите и сеитбата на пролетниците в зърнените стопанства масово се осъществява предпазливо и с минорно настроение. Предвид лошата пазарна обстановка земеделците се опитват да свалят разходите и почти изцяло орязват инвестициите.

Земеделски стопани: Посевите с пшеница леко изостават в развитието си

Информацията от бранша в селскостопански аспект като цяло е за добро състояние на есенниците, но дефицитът на влага на места е сериозен. Сеитбата на слънчогледа е на ранен етап и в много стопанства площите с културата ще бъдат редуцирани.
В Северна България, в района на Плевен, засега есенниците се развиват нормално, казва пред Агри.БГ председателят на Националната асоциация на земеделските арендатори Георги Милев.

„Единствено липсата на влагозапасеност ни притеснява. Района на Плевенско е много шарен. Имаме разлика от 70-80 литра на квадрат за един и същ период от време. Сеитбите на слънчоглед още не са започнали масово. Стопаните подготвят терените. Повечето земеделци са подхранили по-рано есенниците. Не е налице очаквания спад на цената на торовете, който да е свързан с цената на газа. Очаква се понижение на цените, но през юни, когато вече няма да ни трябва”, коментира представителят на сектора.

По думите му зърнопроизводителите очакват тежка година. Основен фактор са цените на зърното, които са с рекордно ниски нива от последните 5-6 години. 

„Пазар трудно се намира, а ние с тази себестойност, колкото и да е свита, пак не можем да се класираме, освен ако няма рекордни добиви и то тогава в най-добрия случаи ще се излезе на нула. Настроението на колегите е, ако може да не се стига до загуби.

Картинката не е хубава и перспективите не са добри. Инвестициите са намалели драстично. Може би са останали 10% от намеренията. Купува се само нещо, което е крайно наложително, за подмяна на машинния парк е немислимо”, подчертава Милев.

Със същото настроение са и зърнопроизводителите от Южна България. В Пазарджишко, където последната реколта от слънчоглед беше отчайващо слаба, сейтбата е започнала, но върху по-малко площи. С торенето също се действа предпазливо, съобщава за Агри.БГ Людмил Работов, председател на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив.

„Фермерите, включително и аз, по-плахо пристъпват към азотното подхранване, от една страна, за да може реално да останем на пазара предвид много ниските цени на продукцията, от друга страна, заради валежите и слабото влагозапасяване”, обяснява браншовият представител.

През средата на март в областта имаше известни количества дъжд и на места се е стигнало до 25 литра на квадрат, което е повишило влагата в почвата и се е отразило добре на вегетацията на есенниците.

„Пшеницата е все още във фаза братене, при по-рани сортове влиза и във вретенене. Почти навсякъде е подхранена. Има прогнози за още превалявания. В началото на април, ако има подходяща влага, може да се сложи допълнително малко азот. Но като цяло земеделците са в икономичен режим.

Една част от по-ентусиазираните колеги започнаха да сеят слънчогледа. Миналата година бяха слаби добивите, колегите искат да хваната влагата, но съществува риск от по-късни слани. Всичко е въпрос на индивидуална преценка.

Има варианти и тенденции една част от посевите със слънчоглед да се редуцират, като се заменят с царевица, малки площи с овес и други. Аз също съм намалил в моето стопанство слънчогледа с 20% и ще го заменя с неполивна царевица и грах за зърно”, разказва още Людмил Работов.

Така пролетта в зърнопроизводството идва с дози напрежение и надежди за благосклонност от страна на природата. Във връзка с това проблемът с напояването продължава живо да интересува земеделците и те очакват активно да се работи в тази посока.