В България има недостиг на ядки. Друг проблем е, че липсва един и същи сорт, който да се предлага масово на пазара.

Производители на фъстъци се обединяват в сдружение

Например производството на фъстък е не повече от 400-500 тона на година и то от минимум 15 сорта. Те се предлагат от много малки фермери – липсва един голям, който да произвежда еднотипен продукт, коментира Росен Недев за Агри.БГ.

Преди повече от 30 години баща му Валентин започва с търговия на едро с ядки, основно български фъстък. Дори има период около 1995 г., когато самият той отглежда фъстъци. През 2001 г. изгражда производствена база за тяхната преработка, обемите растат и започва да купува суровина от чужбина.

„Не сме мислили повече за собствени насаждения, защото преработваме големи количества. За да започнем от нулата, инвестициите биха били доста големи. Насочили сме се към изграждането на нов цех в Хисаря“, споделя младият мъж. 

Проблемът на сортовете е, че се различават по влага, калибър и вкус. А когато крайният потребител купува една марка, той очаква едно и също качество всеки път.

„Освен това, когато работиш с малки производители, повечето от тях не предлагат фактури и анализи, не ти дават енергийна стойност, а всичко това оскъпява крайния продукт. В същото време не е перфектно качество. Друго важно условие е ядката да бъде напълно изчистена“, посочва Недев.

Когато са работили с български фъстък преди години, той си спомня за много жени работнички около голяма метална маса, които чистят ръчно. 
Когато са няколко тона на месец, е възможно, но когато става дума вече за 20-30 тона на месец, задачата се оказва непосилна. Затова сега семейство Недеви внасят фъстък от Аржентина.

„Това, че ядката е еднотипна и с едно и също качество, не означава ГМО, а технология и начин на отделяне на различни калибри, камъчета, парченца дърво, почва и др. Там се използват машини, които са много скъпи“, обяснява преработвателят. 

В България все повече фермери се насочват и към отглеждането на лешници и бадеми, но там проблемът е същият – липсата на големи обеми с еднакво качество и калибър. 

„Трябва да знаеш какво бизнесът търси като качество, какво е потреблението в страната. Когато се отварят приеми, държавата трябва да даде избор от 2-3 сорта, които са сходни като параметри и вкус. Тогава може да се появи един голям прекупвач. Нашата пекарна е с капацитет 300-400 кг/час. Ако вкараме различни сортове, трябва всеки път да задаваме различни параметри на машината. Все едно да сготвим ястие с няколко различни вида ориз“, прави сравнение Недев.

Семейната фирма преработва основно фъстъци, защото е най-конкурентната суровина за сладкарите. Работят още с лешник, бадем, шамфъстък, сусам. Предлагат тахани, кремове и масла от ядки. Обогатяват с екстракти от розмарин, зелен чай и други натурални съставки, които да омекотят вкуса на тахана.

На този етап продават основно в България, но амбицията им е да се наложат и на чуждия пазар. Стоката им е във високия сегмент, докато в България платежоспособните клиенти не са толкова много – едва 10-15%. Друг е и въпросът колко от хората с пари притежават този начин на мислене и предпочитат да консумират такъв тип натурални продукти.

На едро Недеви продават в хранително-вкусовата промишленост – за производство на сладоледи, вафли, торти. Намират крайните си потребители на фермерски пазари, изложения, био и здравословни магазини, плод и зеленчук, специализирани магазини за фермерски храни. 

В бизнеса се включва цялото семейство. Сестрата на Росен сега учи в чужбина, но е решена да се върне и също да помага. Плановете им включват изграждането на нов производствен цех и излизане на външния пазар. По интереса, на който се радваха на изложението „Фудтех“ в Пловдив, вярваме, че шансовете им за успех са напълно реални.