Едва на 18-годишна възраст Николай Чернокожев започва да внедрява в семейната ферма в Троянския Балкан методи на регенеративното земеделие. Заедно със семейството си обработват 2500 дка земеделска земя и отглеждат над 200 говеда. 

Още по темата: Пътят на Веселин Цветков към регенеративното земеделие

Дванадесетокласникът, който учи специалност Двигатели с вътрешно горене в Гимназията по механоелектротехника в планинския град, споделя: “Откакто се помня, все съм в трактора - първо само се возех, след това вече се качих официално на задкормилното устройство”.

И в пряк, и в преносен смисъл това е така, защото, освен че вече е правоспособен да управлява трактор, Николай е “двигателят” за промени в семейната ферма. Тя вече е включена в 3-годишна Съветническа програма на Асоциацията на българските нотилъри по проект за регенеративното земеделие съвместно с Европейския институт за иновации и технологии EIT Food. Целта е чрез комбинирано отглеждане на растения и животни да се възстанови почвеното плодородие и да се подобри ефективността на стопанството. Пред Агри.БГ Николай Чернокожев разказа повече:
 
Николай, представи стопанството ви.

Обработваме 2500 дка земеделска земя в района на Троян. Сеем предимно зърнено-житни и бобови култури. Отглеждаме и 200 глави едър рогат добитък - основно за мляко, но от тази година имаме и за месо, като идеята е да увеличаваме животните за месо. Културите, които отглеждаме, са изцяло за нуждите на животновъдното стопанство.

Имате ли достатъчно пасища?

С пасищата се справяме. Правим проби за подсяване на пасища всяка година по малко. Има и изостанали пасища от бившето ТКЗС, които всяка година почистваме и ползваме. По този начин увеличаваме площите на пасища и обработваема земя.

Как отглеждате животните?

В топлите месеци животните от млечното направление са предимно на оборно-пасищно отглеждане, а месодайните - изцяло на пасищно отглеждане. 
 


Как се насочихте към регенеративното земеделие?

Всичко започна от клипчета в YouTube и групи във Фейсбук, откъдето научих за No-till и регенеративното земеделие. Преди 3-4 години имаше една сушава година, последвана от друга много дъждовна година, когато не успяхме да влезем да засеем навреме. Направихме почвени анализи и се оказа, че почвата е много деградирала. 

Решихме да направим опит с една ливада, която да превърнем в нива. Половината от площта изорахме, а останалата половина само дисковахме. Засяхме сорго за силаж и там, където почвата беше орана, добивът беше по-нисък. В дискованата нива добивът беше с 1-1,2 тона по-висок. 

Освен това и работната ръка при нас е много ограничена, ограничени сме и от времето. Видяхме, че трябва да сведем всичко до минимум, Част от работата трябва да отпадне и ако е възможно с един трактор и една сеялка да се правят 90% от операциите на полето.

Картинката започна да ни се изяснява и тогава убедих родителите ми, че трябва да се насочим към регенеративни практики и No-till. 

Какви практики въвеждате?

Последната дълбока оран беше преди 3 години, след което единствено сме продълбочавали полетата. От една година правим минимални почвени обработки, а от тази година ще спрем напълно обработките, с което ще започнем прилагането на No-till технологията. Планираме да сеем и покривни култури.

Разполагате ли с подходяща техника?

За първи път сега засяхме есенниците чрез директна сеитба. Тази година направихме инвестиция, като закупихме една сеялка за директна сеитба. 

Когато по време на силажирането в полето влизат тежки машини като камиони, гондоли, се получават коловози, с които след това обработваемата техника се справя много трудно. Затова вече не влизаме със силажокомбайни и тежки машини, а с балировачка и на практика правим сенаж (фолирани бали). Друга машина, която планираме да закупим, е претоварващо ремарке - вместо с тежки камиони, да влизаме с гумено-верижно ремаркe.
 


Какво сеитбообращение ще прилагате на полетата занапред?

Заради климата при нас гледаме да си оползотворим максимално декарите и върху земята да има винаги живи и растящи корени. Ако например сеем постоянно за силаж, почвата ще остава гола. Ето защо ще направим малко гимнастика със сеитбооборота – есента засяхме пшеница. След като я ожънем, ще засеем измръзваща покривна култура, която ще унищожаваме чрез валяк. Може да го правим и чрез паша на животните. След това сеем жито и зимен грах, който презимува. Рано напролет го силажираме и веднага след силажирането сеем сорго като втора култура. Силажираме и него и сеем жито.

Целта на мероприятието е да извадим необходимото количество силаж и в същото време да засеем жито, за да ни остане биомаса в почвата.

В сеитбооборота ни няма царевица заради наличието на диви прасета в района.

Спомена за интегриране на животни за изпасване на покривните култури. Разкажи повече.

Имаме идея да пускаме животните да изпасват покривните култури. Като цяло тя е добра, но е важно да се уточни точно кога да се прави. През есенно-зимния период не е подходящо да се пускат животните, защото тогава при нас специално условията са предимно влажни. Влизайки в полето, животните ще създадат по-скоро отрицателен ефект отколкото положителен. Затова планираме да пускаме говедата на паша в покривни култури след август до началото на октомври, когато на практика е сухо.