Министерството на земеделието предлага собствениците или ползвателите на свиневъдни обекти да идентифицират животните с обща ушна марка, когато се налага да минават през повече от един технологично свързан обект. 

Предимства и недостатъци на сламената постеля

Тази идея е заложена в проектонаредба за изменение на Наредба № 61 от 2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в Регламент на Европейския съюз (ЕС). Документът е на обществено обсъждане до 8 февруари.

Към момента законодателството регламентира свине за угояване да използват обща ушна марка само в случай на едно придвижване – от обекта на раждане до кланицата. Когато технологията налага животните да минат през междинен обект обаче, се използва индивидуална ушна марка. 

Индивидуалната ушна марка е предимство, когато се прави официален контрол, но, от друга страна, изисква повече време и средства от стопаните, изтъкват като мотив от ресорното министерство.

С проекта на наредба се цели да се регламентира движението на свине, предназначени за клане, от обект на местораждане, който е регистриран по чл. 137, към друг обект, от който да бъдат транспортирани до кланица. 

Ако трябва да се вземат проби за епизоотичен контрол, следва такива животни да бъдат индивидуално идентифицирани в този обект за вземане на пробите само от индивидуално идентифицирани свине.

МЗХГ: Индустриалните ферми за свине, в които се отглеждат 11 броя и повече свине-майки, да могат да използват групов идентификатор за идентификация на приплоди, предназначени за клане.

С проектодокумента се предлагат изменения и в Наредба № 6 от 2013 г. за изискванията към средствата за официална идентификация на животните. Те засягат въпроса за уеднаквяване на терминологията и прецизиране на изискванията към електронните идентификатори за едри и дребни преживни животни. 

Съгласно сега действащата редакция средствата за индивидуална и групова идентификация на свине трябва да отговарят на определени минимални и максимални размери. От земеделското министерство предлагат да се посочат само минимални размери, което би позволило да бъдат използвани и по-големи ушни марки, предлагани например при дребни преживни животни. 

Целта е да се унифицират предлаганите на пазара средства за идентификация и при по-големи доставки да може да се преговаря за отстъпка. Когато е нужно прасета да се идентифицират в по-кратък срок след тяхното раждане, стопанинът може да използва по-малки идентификатори, като се съобрази с размера на ушите на приплодите и с изискванията за хуманно отношение.