Кое е по-добро решение в свинефермата – отглеждането върху слама или премахването ѝ? Плюсовете и минусите в двете методики са подробно обяснени в публикувания от Центъра за оценка на риска по хранителната верига анализ на д-р Мадлен Василева. 

Чумата по прасетата продължава да бушува в 10 области на страната

Лесно е да се съгласим, че прасенца, лежащи на дебела сламена постеля, изглеждат приятно, а някои ще кажат и по-щастливи в сравнение с побратимите им на бетонните подове. Реалността обаче може да е различна, лаконично започва темата експертът.

Недостатъци на сламената постеля 

Две от най-важните причини все повече стопани да се отказват от сламената постеля са високата цена и рискът за биосигурността. Резултатите от няколко проучвания показват, че свинете, гледани на слама, имат по-добър растеж и темп на угояване, но не е направено сравнение дали това си струва цената. 

Ако сламата е продукт от собственото производство на фермера, тогава използването й е един по-реалистичен вариант. 

Д-р Василева обръща внимание и на рисковете за биосигурността, които носи сламата. Заради Африканската чума по свинете (АЧС) се наложиха редица изисквания за биосигурност, включващи неизползване на слама, прясна трева, контрол над фуражите и т. н. Заразяването с АЧС обаче е само една от заплахите.

“Дивите животни и техните екскрети замърсяват поляните и полетата и могат да се озоват и в крайния продукт – слама или сено, които се дават на домашните свине. Много е труден контролът както на непредвидимите промени в климата при добива на сено и слама, така и какви бактерии, вируси или гъбички могат да се внесат в свинефермата. Нещо повече, изолационните качества на сламата могат силно да влошат условията в помещението при прасета, които се отглеждат в горещ и влажен климат”, предупреждава експертът.

Стопаните следва да бъдат много внимателни при осигуряването на свинете със слама и сено, особено в години с климат благоприятен за развитието на микотоксини – горещи и дъждовни – задължително сеното и сламата трябва да бъдат изследвани преди закупуване или предоставяне на свинете, ако са собствено производство. Ако се закупят големи количества и впоследствие се окаже, че съдържат микотоксини, финансовите загуби могат да са значими.

Предимства на сламената постеля 

“Кой стопанин няма проблеми и не се бори с хапането на опашките?” - пита д-р Василева и обяснява: 

„Ако в свинефермата няма проблем с изпохапани опашки, това може да е само по две причини – купирани опашки или сламена постеля. Отглеждането на прасета с цели, некупирани опашки без сламена постеля е почти невъзможно. Задължително е в този случай да бъдат предприети и други мерки, като увеличаване на площта на отглеждане. Тогава обаче следва да се направи преизчисление на печалбата срещу направените разходи за отглеждане на по-малък брой прасета на квадратен метър, като се вземат предвид медицинското обслужване, смъртността, намаленият темп на растеж и бракуването на некачественото трупно месо.”

При дебела слама и добър микроклимат в бокса прасетата лежат спокойно и свободно по цялата повърхност на бокса и изглеждат щастливи. Наблюдава се, че прасетата избират само една част на бокса за дефекация и то в ъглите, които ползват преференциално. Следователно голямата площ от пода остава с чиста и суха слама. При такива условия в сламената постеля се поддържа температура около 37ºC, в резултат на което урината се изпарява и торта се компостира заедно със сламата в солиден пласт. 

Във фермите, които отглеждат прасетата на дебела сламена постеля, се наблюдава добър прираст и растеж на прасетата – растежът във фазата между 7 – 30 кг е около 450 г/ден, смъртността е ниска – под 1%, и не се прилага рутинно подрязване на опашките. 

Друго голямо предимство при този метод на отглеждане е, че няма остра миризма и концентрацията на амоняк в халето с прасетата се поддържа около 5ppm, което е около 30% от стойността в обикновено свиневъдно хале без въздушен скрубер. Най-забележителното е, че концентрацията на амоняк спада колкото по-дълго свинете за угояване остават в халето, сочат резултатите от тестовете.

"Всички научни изследвания единодушно показват, че сламената постеля подобрява благосъстоянието на прасетата. От всички материали за постеля дългата слама най-добре удовлетворява изискванията като обогатяваща среда за прасетата, защото им дава възможност да изследват и да си играят с нея, да я дъвчат, ядлива е и може да се споделя от цялата група животни", обяснява експертът.

По-малко рискови заместители на сламата

На пазара се предлагат и различни заместители на сламата и сеното в зависимост от целите, за които ще се прилагат. За прасетата майки вместо слама за постеля може да се използват дървени стърготини, пясък, рогозки или оризови люспи (в оризовите люспи също може да има микотоксини). За постеля на малките неотбити прасенца или подрастващите може да се използват дървени стърготини, конопена слама или нарязана хартия. 

Доброто обогатяване на средата е един от ключовите фактори за благосъстоянието на прасетата и е по-скоро необходимост отколкото лукс, завършва анализа си д-р Мадлен Василева.