Сложните и комбинираните торове се получават по промишлен начин. Те съдържат два или повече хранителни елементи, а понякога и микроелементи. На практика обаче в тази група торове се включват само съдържащите различни комбинации между микроелементите N Р2О5 и К2O.
В сложните торове те са свързани в химично съединение, а в комбинираните са съчетани в комбинация чрез смесване на два и повече торове.
Единичните торове представляват соли, в които единият йон е баласт, който влошава качеството на почвата. Сложните и комбинираните торове са висококонцентрирани и не съдържат баласт. Например в 100 диамофос се съдържат 21 кг N и 53 кг Р2О5. Същите количества хранителни вещества се съдържат в 100 кг амониев сулфат и 300 кг суперфосфат. Затова за транспортиране на тези торове се правят четири пъти по-големи разходи, а за съхраняване в складовете до момента на употребата им е необходима четири пъти по-голяма площ.
Със сложните и комбинираните торове едновременно в почвата се внасят няколко хранителни вещества. Така се пестят труд и време за разхвърлянето им поотделно като единични торове или за предварителното им смесване.
Чрез сложните и комбинираните торове всички хранителни елементи се внасят едновременно и на еднаква дълбочина в почвата.
Недостатък на сложните и комбинираните торове е определеното съотношение на съдържащите се в тях хранителни елементи. То обаче може да се коригира чрез смесването им с подходящ единичен тор или ако единичният тор се внесе отделно. Освен това, ако за един от компонентите времето и начинът на внасяне са оптимални, рядко те са еднакво оптимални и за останалите компоненти. До известна степен производството и изборът на подходящи сложни и комбинирани торове се затруднява и от почвеното разнообразие, към което се прибавят специфичните изисквания към хранителните елементи на различните култури.
Вижте още:
;void(0);){kind=link}
0 КОМЕНТАРА