Позиция: Недопустимо е земеделието да стане държава в държавата

Чаканият с години Закон за представителните браншови организации за производство и преработка на селскостопански продукти вероятно ще почака още. Публикуваният за обществено обсъждане проект среща отпор от доста страни. Крайният срок за изпращане на становища приключи на 9 януари, а от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) вече настояват за неговото оттегляне.

Порой от критики на бранша. Вижте защо

Според тях законопроектът дублира съществуващо вече законодателство и вероятно ще причини огромни проблеми в сектор земеделие. Създават се условия за отчетност, контрол и подчиняване на браншовите организации на Министерството на земеделието, което би деформирало диалога с публичните власти и би обезценило ролята на бранша като техен коректив.

Изброен е списък от браншове, в които е допустимо сдружаване, което ограничава свободата на избор и е грубо вмешателство от страна на публичните власти. Това би довело до преструктуриране на съществуващото браншово пространство. Освен това в редица текстове на законопроекта правото на членство на един земеделски стопанин или производител/преработвател е ограничено до една представителна браншова организация на областно, регионално или национално ниво.

Създаването на специален регистър за браншовите организации, процедури за вписване, администрация за неговото водене и ненужни критерии дискриминират малките земеделски производители и са неоправдани. Изискването за обемно и детайлно съдържание, процедурата по заявяване на обстоятелства за вписване, обжалването на отказите и уведомяването за промени в обстоятелствата създават допълнителна бюрокрация и финансова тежест за бранша.

При сегашните технологични възможности и средства за комуникация е достатъчно изваждането на изчерпателен списък от Агенция по вписванията и/или от официално признатите с решение на МС национални работодателски организации, подчертават от АОРБ. 

Земеделските стопани и техните браншови организации имат свои интереси и е недопустимо да превръщаме земеделието държава в държавата. Тоест за сектора да важат специални нормативни правила, различни от тези за останалите сектори и неправителствени организации. Това би довело до проблеми поради сблъсък на интереси. 

Възможно е да се получат разногласия между различните сектори, браншове, дори организации, като например между земеделските производители и индустрията. Арбитърът в тази ситуация трябва да е трета независима страна, но не изпълнителната власт, а национално признатите организации, в които членуват организации от всички браншове – т. нар. социални партньори.

Законопроектът не е синхронизиран със Закона за храните, който също съдържа критерии за представителност на преработвателната индустрия. Така по отношение на преработвателите на селскостопанска продукция законопроектът въвежда трети паралелен режим за представителност наред с Кодекса на труда и Закона за храните.

Освен това преработвателната промишленост не се развива на териториален принцип, което прави идеята на закона за регионални и областни звена и подразделения напълно неприложима. 

Неприложимо е и така предложеното класифициране по продукти, тъй като повечето организации и техните членове търговски дружества обхващат няколко сегмента от различни браншове на пазара под едно и също юридическо лице. Тоест те препокриват няколко бранша, което противоречи на голяма част от предложените нормативни правила.

В своето становище от АОРБ посочват множество други примери за неприложимост или противоречие с други законодателства. С пълния му текст може да се запознаете ТУК.