Дефицитът на професионален капацитет в Министерство на земеделието (МЗм) може да бъде компенсиран от опита, експертизата и професионализма на някои браншови представители при обсъждането на нормативни документи, програми, планове и политики.

Правила за браншовите организации: Години наред се допускаше цирк, който трябва да спре

Но това да се чуят повече мнения, да се обсъдят различни варианти на програми, планове и мерки явно е твърде неудобно за прокарването на личните користни интереси на някои ръководства на МЗм и партии, поради което се предлага кооперациите да станат представителни браншови организации на областно, регионално и национално ниво. Тогава вероятно всички представителни, признати от министъра на земеделието браншови организации, ще са съгласни и доволни от всичко.

Това е част от становището на осем организации от секторите “Плодове”, “Зеленчуци” и “Биологично земеделие”, изпратени като становище по предложения от служебния кабинет проектозакон за представителните браншови организации за производство и преработка, чието обществено обсъждане приключи на 9 януари 2023 г.

Мнението на организациите, сред които Национална Био Асоциация, Съюз на дунавските овощари, Добруджански овощарски съюз, Национален съюз на градинарите в България, Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните, Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция, Асоциация български зеленчуци и Асоциация на овощарите в България, е пълно със забележки по проектозакона.

“В представения проект твърде амбициозно и тенденциозно се прокарват методики и механизми за държавната намеса в браншовите НПО, в лицето на министерството на земеделието и структурите му, което сериозно би застрашило независимата работа на браншовите организации.

Навсякъде в текстовете се говори за „производствени и преработващи браншови организации“, което изключително много изкривява основното предназначение на НПО с нестопанска цел”, пишат те в становището си.

Ето какви трябва да са признатите организации, според тях:

Те трябва да са НПО с нестопанска дейност, които да работят в обществена полза и/или в полза на членовете си от позиция на защита на общностни (например браншови) интереси, взаимопомощ, помощ за уязвими земеделски стопани, производители юридически лица ЕООД или ООД групи производители, или организации на производители, обучение, изработка на браншови стандарти, участие при изработване на закони, наредби, лобизъм и много други задачи, свързани или не свързани с пряката производствена, или друга дейности на членовете на браншовата организация.

Осемте  организации са съгласни със становището на своите колеги от хранително-вкусовата индустрия за това, че дейностите по производство и преработка не могат да са съвместими и да са под шапката на един и същи критерии за определяне на национална представителност с тези на производителите на селскостопанска продукция.

Според тях основното, за което трябва да се борят браншовите организации в определянето на критериите за представителност е:

Избягване на възможностите за монополно положение на една браншова организация;
Избягване на пряката зависимост от държавни структури и намесата им в управлението и работата на браншови НПО.

 

В становището е записено, че в Закона за сдруженията с нестопанска дейност има място и за браншови организации, занимаващи се със селско стопанство, за което е необходимо само да се добавят минимум критерии за национална представителност и то само за пред аграрното министерство.

“Една асоциация с национална представителност да отговаря на минимум на два критерия от три, или на три критерия от пет, независимо от направление или въдство

Например:

Да има 1/4 от регистрираните производители от дадено направление/въдство
Да има 1/4 от заетите площи с дадена култура, брой животни или други
Да има 1/4 от производствения обем
Да има представителство, клон, офис или бюро в 1/4 от административните, областните центрове, на територията, на които се извършва дадено производство
Да имат 1/4 от общ износ на дадена стока, готова или преработена продукция (в някои браншови организации членуват и преработвателни предприятия например).

 

Национално представителните браншови организации защитават интересите на всички свои членове на територията на цялата страна без за това да са необходими специално организирани и регистрирани регионални сдружения. Достатъчно е да имат регистриран клон, офис или бюро както е предвидено в Търговския закон и Търговския регистър, тъй като и без това издръжката на асоциациите е само от членски внос, дарения и други непроизводствени дейности. Регистрация на областни, регионални и други структури с цялата им принадлежаща администрация е просто неприложима”, пише още в становището.

Според осемте организации в законопроекта прозира една главна цел.

“Тя е да се затрият сега съществуващите браншови организации, някои от които са създадени или регистриране преди повече от 20 години и са оцелели и доказали своята активна позиция, защото са неудобни на власт имащите. Защото имат позиции, защото не се страхуват да ги изразяват, защото не са послушни, защото не са създадени от една или друга политическа сила или не работят в нейна полза и подчинение. Според предложения сега закон трябва да започне създаването на нови структури подчинени на държавните институции и да са в частни лични интереси на управляващите министерството.

Последните процеси, свързани с подготовката на този проектозакон за браншови организации провокира регистрирането на поредица от браншови организации от 2021 г., които са създадени по указания на инициаторите и създателите на този проектозакон, за да имат формална подкрепа от „някои“ браншови организации, които работят единствено в защита на личния интерес на ръководителите си и с цел да се възползват от субсидии и финансиране от ОСП и различни мерки на ПРСР. А това на практика кореспондира с така наречените „изкуствено създадените условия“, които са укорими  и наказуеми според ОСП”, пише още в становището.