Изтече срокът за обществено обсъждане на проектозакона за браншовите организации. 
Той цели да уреди статута и функционирането на браншови организации в съответствие с Правилата за определяне на национално, регионално и областно представителни браншови организации, част от Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за програмен период 2023 – 2027 г.

Мнение: Проблемът с обединението на фермерите е, че политиците се стремят да обяздват НПО-тата

Ще бъдат ясно определени критериите за представителност на браншовите организации за производство и преработка на селскостопански продукти в Република България, което ще допринесе за създаване на яснота, кои са основните представители на различните браншове, които представляват земеделските стопани и агробизнеса в Министерството на земеделието. Създаването на единна нормативна рамка цели да осигури еднакво третиране при определяне на представителността на земеделските обединения. С ефективното ѝ прилагане ще се гарантира по най-добрия начин представителността на различните браншове в сектор „Земеделие“.

По темата отношение взеха съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев и председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Костадин Костадинов. 

“Няма съвършен законопроект. Така е и с този, но е стъпка в правилната посока. Ние сме една от организациите, които от години дава предложения за подобен закон. Очакваме с голямо нетърпение неговото приемане и изпълнение”, каза Караколев в предаването “Агросвят” по Дарик радио.

Костадинов от своя страна изрази мнението, че представляваната от него организация също подкрепя създаването на такъв закон. 

“Искаме го от много време. Крайно време е да имаме такъв закон, който да регламентира дейността на браншовите организации в земеделието. В момента тези, които идват на срещите са над 80 и половината не знаят къде се намират. 

Надяваме се този закон да бъде вкаран в народното събрание по най-бързия начин и в оставащото евентуално време да да бъде приет, защото той ще реши много от проблемите и в Министерство на земеделието, и по областни организации, в момента има доста кухи организации, които са наредени на масата да гледат по какъв начин да изкарат кяр за себе си и четири-пет близки свои хора. И създават хаос на всички срещи”, отбеляза Костадинов. 

Според него идеята ще срещне противници и то именно сред т. нар. кухи организации. 

“Надявам се на разума на политиците, за да може да се сложи ред в сектор “Земеделие”. 
Ние сме единствената страна, която няма камара и нямаме закон за такива организации”, добави Костадинов. 

Мнение: В нарояването на земеделски организации прозират апетити към еврофинансиране

Симеон също коментира, че е трудно да се говори с организации, които представляват неясно кого. 

“За това са виновни тези, които го допускат. Години наред министерството в лицето на различни политически ръководства допускаше точно този панаир. Това е абсолютен цирк. Ако присъствате на един съвет по животновъдство, ще се убедите. Първо, болшинството от присъстващите в този съвет представляват по една шепа хора - по пет-шечст човека и точно те са най-гръмогласни. Приемат се закони, наредби, съгласувани с тези хора, които не са познати на бранша, но взимащи решения, касаещи единствено техните облаги. Нашата организация има близо 2000 члена, в един момента се налага да гласуваме редом с организации, които представляват шест или седем души. И нашият глас се приравнява към техния. Това нали разбирате чия угода изпълнява? Това е ситуацията за съжаление”, посочи Караколев. 

Председателят на НАЗ припомни нееднократно изказваната си позиция, че е необходимо да има ясни критерии за представителност. 

“Те са описани и са толкова минимизирани в този законопроект, че ако някой не ги изпълни, просто не трябва да се нарича организация. Трудно се работи, защото не знаеш кой сяда пред теб и кого представлява. Имало е случаи, представители на организации да не са наясно с основни неща по отношение на земеделието. 
Сложени там като административни директори, които само търсят някакви облаги или варианти за вземане на решения за подкрепа, която касае единствено тяхното подпомагане”, посочи Костадинов. 

И двамата представители на бранша споделиха мнението си относно създаването на браншова камара в сектора. 

Те подчертаха, че за да се случи това е необходимо първо да има работещ закон. 

“Това трябва да стане при ясни услови и критерии. Защото в един момент ще се събират хора, които не представляват никого освен себе си. И в крайна сметка - какво правим с тая камара - ще правим структура, която ще продава, ще правим нещо подобно на унгаря ли - защото такова нещо без закон не може да се случи. 

Ако ние просто регистрираме едно НПО и го кръстим камара и то без действащ, функциониращ закон за браншовите организации, или най-малкото наредба, която да определя що е то браншова организация и що е то национална представителност, тогава какво правим? Поредната куха структура, която в един момент ще узакони дадени и към момента пеещи в този хор сдружения, изпълняващи и политически поръчки”, коментира Симеон Караколев.

Само егото ли пречи на земеделските организации, за да са обединени и силни?

Според него това няма да допринесе до абсолютно нищо съществено за нашето селско стопанство. 

“Ние сме за. Обаче сме в нашето становище ясно е заявено - с ясни критерии за представителност, със закон за браншови организации - тогава да седнем на масата и да говори. 
Трябва да си караме нещата по реда”, допълни Костадинов. 

Ако този Парламент не успее да приеме този закон, според Караколев няма да е  фатално. 
“Да, няма да е добре, но в крайна сметка има и подзаконови документи. Те са свързани със самото изпълнение на Стратегическия план. 

В него като субекти са посочени и браншовите организации. Т.е. най-малкото ще бъдат разписани критерии, даващи легитимност и разяснение на това що е то браншова организация. Няма как да си субект по Стратегическия план без да има ясна дефиниция за теб”, обясни Караколев.