Установилият се в последно време низходящ тренд по зърнените борси и пазари прекъсна, но още е рано за възстановяване на пазарите. Обемите със зърно, налични в Русия, Украйна и Европа, предполагат ожесточена битка за пазарен дял, която няма да доведе до скорошен ръст при цените.

На местно ниво, министерски съвет реши да настоява пред Съвета по земеделие да се направи цялостна преоценка на законодателството по Зелената сделка. От изключителна важност в краткосрочен план е и опростяването на процедурата за промяна на Стратегическия план, съобщиха от Министерски съвет след приключилото правителствено заседание. 

Заедно с това е необходимо да се проследи кумулативният ефект от мерките в споразуменията за свободна търговия, както и да се предвиди клауза за реципрочност, която да гарантира спазването на единни производствени стандарти за качество и безопасност на храните и от двете страни. 

Въпросът за изравняване на нивата при директните плащания е друга част от исканията пред Съвета.
Поглеждайки към Черноморския регион, Москва обяви, че мито върху износа на пшеница ще бъде свалено до 3800,6 рубли (41,26 долара) тон от 28 февруари 2024 г., по данни на земеделското министерство.

Митото за ечемика се повишава до 571 рубли (6,2 долара) за тон, а това за царевицата пада отново до 828,9 рубли (9 долара) за тон.
Ставката на експортното мито за пшеницата е изчислена при индикативна цена от 243,5 долара за тон, за ечемика - 181,2 долара за тон, за царевицата - 185,2 долара за тон.

В същото време, латвийският парламент, одобри изменения в законодателството за селското стопанство и развитието на селските райони, за да забрани вноса на селскостопанска продукция от Русия и Беларус.

Измененията, изготвени от няколко латвийски правителствени министерства, предвиждат вносът на селскостопански продукти и фуражи с произход от Русия и Беларус в Латвия да бъде забранен както директно, така и през трети страни. Забраната ще остане в сила до 1 юли 2025 г. и може да бъде удължена при необходимост.
Украйна пък може да изнесе цялото зърно, прибрано през 2023 г., през коридора в Черно море, стана ясно от заключителното изявление на онлайн срещата на Г-7.

„Докато агресивната война на Русия срещу Украйна продължава да подкопава глобалната продоволствена сигурност, ние празнуваме успеха на Украйна в значително разширяване на износа на храни през Черно море, което ще помогне да се изхрани света. 

Благодарение на морския коридор на Украйна и пътищата за солидарност на ЕС, Украйна е напът да изнесе цялото зърно от реколтата си през 2023 г. въпреки атаките на Русия срещу украинските пристанища и оттеглянето й от Черноморската инициатива за зърно“, се казва в изявлението.

Възобновеният износ през Черно море се оказа сериозен проблем за Румъния, която остана забравена, след като вложи много време и ресурси в подобряването на пристанищната инфраструктура в Констанца.

Украинските доставки на зърно през румънското черноморско пристанище Констанца са намалели с 38% на годишна база през януари, показват данни на пристанището, което поражда загриженост сред операторите, че експортните маршрути, създадени след нахлуването на Русия, ще изчезнат, тъй като Киев използва повече собствените си пристанища.

Износът на Украйна през Констанца, несъществуващ преди войната, възлиза на 8,6 милиона тона през 2022 г. и нарасна до 14 милиона тона миналата година, подпомогнат както от финансирани от Европейския съюз инвестиции в пристанището, така и от операторите, добавящи оборудване.
Но транзитните му обеми са паднали до 436 000 тона през януари от 700 000 тона през януари 2023 г., казаха от пристанищните власти пред Ройтерс.

На ниво Европа, напрежението на полската граница расте, като полските фермери блокират камиони и влакове, превозващи украинско зърно, цените продължават да падат, а гневът на фермерите се разпространява в цяла Европа, от Дания до Гърция и от Франция до Полша.

Полският министър на земеделието Чеслав Сикерски каза от парламентарната трибуна, че „поради прекомерното отваряне на Европейския съюз към притока на стоки от Украйна, полските фермери претърпяха най-големи загуби. Няма съмнение, че Украйна трябва да бъде подпомогната, но отварянето на европейския пазар за внос на селскостопански продукти в ЕС не може да бъде както е сега, защото фермерите в Полша и други страни от ЕС няма да успеят да издържат на конкуренцията“. 

Сикерски подчерта, че Варшава иска да наложи значителни ограничения върху притока на чувствителни стоки от Украйна, включително подробен и дори ограничителен контрол на границата.

agriniser_new


На подобно мнение е и президентът на страната Анджей Дуда, който отбеляза, че след като полските власти са отворили зърнени коридори за транзит на украинско зърно, количеството селскостопански продукти, превозвани през Полша от Украйна, е скочило 300 пъти.

Дуда обеща, че Полша ще продължи да подкрепя Украйна по пътя й към Европейския съюз, но проблемите на фермерите са отделен въпрос, който не търпи отлагане.

В САЩ, американската пшеница продължава да страда от ожесточената международна конкуренция с черноморската пшеница. При царевицата и соята акцентът остава върху Южна Америка. Бразилия и Аржентина ще бъдат ключовите двигатели на тези два пазара през следващите месеци.

В Аржентина, мненията между фондовите борси в Буенос Айрес и Росарио за пореден път се разминават. Фондовата борса в Буенос Айрес е оптимистично настроена за потенциала на реколтата, посочвайки по-нататъшно завръщане на валежите. От друга страна, фондовата борса в Росарио намалява прогнозите си за производство на соя с 2,5 милиона тона до 49,5 милиона тона и прогнозата си за производство на царевица с 2 милиона тона до 57 милиона тона, след скорошната гореща вълна.

На международната сцена, настъпва леко раздвижване, след като Тунис стартира нов търг за 100 000 тона мека пшеница. В Южна Корея преработватели търсят 136 000 тона пшеница, докато Япония вече закупи 116 000 тона пшеница. Бангладеш финализира търг за 50 000 тона пшеница. Йордания също се включи в покупките, стартирайки търг за 120 000 тона пшеница.

Противно на очакванията, вместо царевица Китай купува американско сорго. Така, в края на седмицата USDA обяви изключителна продажба на 126 000 тона сорго на Китай.

USDA докладва и за друга изключителната продажба на 155 000 тона американска царевица за Япония и 228 000 тона соево брашно за Филипините.
Към 23 февруари, цените на зърното с доставка до пристанище Констанца са: хлебна пшеница – 195 евро/тон, фуражна пшеница – 181 евро/тон, царевица – 168 евро/тон, ечемик – 163 евро/тон, слънчоглед – 425 долара/тон.

Според Европейската статистическа служба (Евростат) Румъния заема 5-та позиция сред най-големите производители на пшеница в ЕС. Страната е и в челните места на най-големите износители на пшеница в ЕС от началото на новия сезон. 

Но румънците, които отглеждат пшеница, казват, че статистическите данни са неверни и това позициониране им носи сериозни щети, тъй като те са единствените губещи. Всъщност отчитането на тези огромни цифри - които фермерите казват, че не отразяват реалността - им причинява само загуби, бизнесът на мнозина е превзет от кредитори, защото не могат да покрият дори разходите си, а износът не се прави от производителите, а от няколко "международни търговци" - мултинационални компании, които продават пшеница за износ.

„Те са еднакви в целия регион, заедно с Украйна, България и Република Молдова. Търговците са тези, които определят много ниски цени на изнасяната пшеница и само те печелят, а не румънските, българските, молдовските или украинските производители“, сподели президентът на Националната федерация „ПРО АГРО“ Йонел Арион.

„Никога не е било радост за фермерите, че страната оглавява тези класации. Намираме се в този експортен център на Черно море, където конкуренцията е много висока и пазарът е собственост на едни и същи „търговци“. Никой фермер от региона не изнася, освен ако не е мултинационална компания, която е и "търговец". 

Фермерите нямат експортни мощности, не участват в международни търгове, защото нямат необходимите количества и пазарна история. Днес пазарът на зърнени култури в Румъния вече не се регулира от държавата или от някоя европейска структура. Тези "търговци" са икономическа надстройка, която е невъзможно да се контролира. Те са мултинационални компании, които изнасят зърно повече от 50 години“, обяснява Арион.

За още информация относно цени на продукцията, фючърси и пристанищен износ, четете в Агринайзър сега!