Не субсидиите са най-важното, а пазарите. Нужен е мащаб на производството, за да бъдем конкурентоспособни, смята овцевъдът Кольо Колев, който отглежда около 120 каракачански овце в старозагорското село Опан. Според него държавата трябва да се намеси за нормализирането на цените на фуражите, осигуряването на пазари и мониторинга на цените в хранителните вериги.

Гласувайте: Може ли Министерството да реагира срещу спада в цените на суровото мляко?

По негови сметки през 2021 г. пшеницата стартира на 28 ст./кг. Година по-късно тя вече е 50 ст., а сега се движи около 60 ст. Царевицата достигна 70 ст./кг. Една бала люцерна през 2021 г. му излиза 4 лв., а година по-късно скача на 10 лв.

„В същото време изкупната цена на кравето мляко на колегите започна да пада. През месец май ще е още по-надолу. А в магазина видели ли сте млечните и месни продукти да поевтиняват?! Това е болният проблем – тук трябва да се намеси държавата“, категоричен е животновъдът.

За съжаление, и той в момента по-скоро мисли за оцеляване на стадото, отколкото за увеличаване на бройки, модернизиране или разширяване. Фермата му е направена от панели като промишлено хале. За една година те са поскъпнали пет пъти. Няма вариант за нови инвестиции, категоричен е овцевъдът, който разчита основно на продажбата на агнета. 

„Като мине Гергьовден и овцете започнат да се доят, хитреците от мандрите казват: „Има много мляко, трябва да намалим изкупната цена“. А същевременно овчето сирене продължава да е 30 лв./кг. Него защо не го намалите, а?“, пита реторично стопанинът.

По негови наблюдения колегите му в съседна Турция например продават абсолютно всичко – мляко, вълна, агнешка кожа. Докато в България липсва пазар за вълната и кожите. Кольо Колев е категоричен, че държавата трябва да защити родното производство на пазара. На това мнение е и Румен Стоянов, председател на Организация на развъдчиците на автохтонните породи овце в България, в която членува овцевъдът.

„България прави достатъчно компромиси. Един от тях са субсидиите за животновъдите, а вторият е българският етикет. Той не е защитен. С български етикет се продават какви ли продукти, с които компрометирахме нашите пазари. В момента вече не сме сигурни какво си купуваме от магазина. Трябва да се направи така, че всеки продукт да е направен с български ресурс от начало докрай“, апелира Стоянов по време на международна среща в София, посветена на предизвикателствата пред продоволствената сигурност на фона на зелените амбиции на Европа.