Касисът се размножава най-лесно чрез зрели резници. За целта се използват добре развити едногодишни прикоренови издънки или странични разклонения от основната част на клоните. Те се изрязват през октомври от растенията, нарязват се с дължина 15-18 см, като връхната част не се използва, и веднага се поставят във вкоренилището за вкореняване.
Вкоренените резници се изваждат през есента и при възможност веднага се засаждат на постоянно място на разстояние 2,5 м между редовете и от 0,60 до 1 м вътре в реда. Засаждането става на 5-10 см по-дълбоко от лъжливата коренова шийка.
Резитбата на касиса е едно от основните мероприятия за поддържане на нормален растеж и на редовно плододаване. Клонките на новозасадените растения се съкращават на 2-3 пъпки, а ако има повече от 2-3 клонки, излишните се премахват до основата. След това докъм 4-тата - 5-ата година ежегодно се оставят по 3-4 силни и добре разположени клонки и по този начин се оформя храстът. Излишните едногодишни клонки се премахват до основата. Така в края на 5-ата година има по 3-4 едногодишни, двугодишни, тригодишни и четиригодишни клонки. След 5-ата година започва премахването на най-старите клонки, които имат слаб растеж и не залагат нова плододаваща дървесина. На тяхно място всяка година се оставят същият брой нови силни прикоренови издънки, насочени към празните места в храста или към подлежащи на отстраняване стари клонки.
През периода на плододаването освен старите стъбла се изрязват и излишните едногодишни прикоренови издънки, сгъстяващите разклонения със слаб растеж, полегналите към земята, счупените и болните клони.
От болестите по касиса икономически най-важни са брашнестата маса, антракнозата, сивите петна по листата и ръждата, а от неприятелите - стъкленката, галицата, акарите и др.
Вижте още:
Дюлята трябва да се отглежда само на поливни площи
;void(0);){kind=link}
0 КОМЕНТАРА