Българските оранжерийни производители имат сериозен разход, свързан с отоплението на съоръженията и по този показател губят битката с гръцките и турските си колеги още преди да са започнали да зареждат парниците.

Четете още: Цената на млякото започна да пълзи нагоре


Това е основната причина чуждото производство да залива пазарите ни целогодишно. 

Около 60% - 70% от производствените разходи на оранжерийните ни производители са за отопление – газ пелети, въглища и други енергийни източници, затова те също питат какви са възможностите за помощ. 

„Секторът ни е малък, сума между 3 и 5 млн. лева ще ни съживи, ще успеем да запазим работните места и ще се даде глътка въздух на оранжерийните производители, които са загърбени години наред“, коментира за Агри.БГ Иван Кабуров, зеленчукопроизводител, член на Управителния съвет на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция.  

Според него това може да е целева помощ или de minimis, изборът на форма остава в ръцете на земеделското и финансовото министерство. Разходите да се доказват с фактури.

 

Иван Кабуров: Държавата може да ни помогне да запазим работните места и да удължим производството с месец и половина, така че през декември да има прясна българска продукция за празниците, както и рано на пролет.

 

В оранжерийното производство вложенията са над 40 000 лева на декар, а готовата продукция е за 5-6 хил. лева на декар.

„Това не е никаква печалба за риска, който полагаме. Ние работим в този сектор, защото сме влюбени в това производство и осигуряваме работни места, а не заради огромните печалби“, категоричен е Кабуров. 

Още в края на този месец, когато започнат ниските температури, през нощта по 4-5 часа, трябва да се включва отоплението. През ноември и декември всяка вечер се пуска топло.


Обикновено производителите прекъсват върховете на растенията, за да спрат развитието на доматите и краставиците, защото производството вече не е рентабилно като си направят калкулациите на база цена – разходи.

Ако затворят през ноември трябва да освободят работниците, които са с ниска квалификация. А за тях работата в оранжериите е добър източник на доходи. С тези пари те си издържат семействата, което не е за пренебрегване в настоящата трудна икономическа ситуация. Хората се довеждат от далечни места, разположени на стотина километра от оранжериите – от село Света Петка, от Юндола и други родопски селища. 

„Сега като ги освободя трябва да ги изпратя на борсата и те ще минат на социални помощи, а данъкоплатците ще плащат за това. В случай, че държавата ни подпомогне, с тези пари ще отопляваме оранжерията, а хората ще ги задържим като работници, така че тези средства пак ще отидат при тях, но не като социални помощи. Резултатът от такова подпомагане ще доведе до удължаване на работата в оранжериите, а българският потребите ще има прясна продукция с доказан произход на трапезата си“, споделя още Иван Кабуров.