Две пчеларски сдружения представиха в Министерството на земеделието исканията на стопаните от бранша, приети с декларация от Пчеларската среща „Север – юг” на Беклемето в края на миналата седмица.

Ще има ли българското пчеларство своя стратегия?

Подновяването на интензивния диалог с министерството е съвместна инициатива на „Съюз на българските пчелари” и „Обединен български пчеларски съюз”.

„Още в понеделник, 26 август, внесохме документите с нашите предложения и искания в министерството“, каза пред Агри.БГ инж. Михаил Михайлов, председател на „Обединен български пчеларски съюз“.

Ето какво искат пчеларите според декларацията:

    • Директно заплащане на пчеларите за опрашителната дейност на пчелите, като за целта България трябва да излезе с предложение за регламент в новата Обща селскостопанска политика (ОСП) 2021-2027 г.

Мотивът е, че в момента липсва директно подпомагане на пчеларството по линия на ОСП.

    • Трябва да се премахне изискването, което не позволява на пчеларите да кандидатстват за подпомагане по програми, ако нямат регистрация като земеделски стопани, въпреки че са регистрирали пчелините си като животновъдни обекти.

Браншът отчита, че в момента липсва адекватно държавно подпомагане за всички регистрирани пчелари на брой пчелни семейства.

    • Сдруженията подкрепят решението на аграрното министерство за създаване на Работна група за промени в Наредба 13/2016 г., така че да бъдат отстранени слабостите в нормативната уредба.

    • Стопаните са удовлетворени и от тазгодишното решение на МЗХГ за финансово подпомагане на пчеларите с големи загуби на пчелни семейства от отравяния.

За съжаление има драстично намаляване на броя на пчелните семейства поради високата смъртност на пчелите от болести, отравяния, гладуване и еднородна паша. В същото време ежегодното възстановяване на пчелните семейства е изцяло за сметка на пчеларите. 

    • Организациите призовават Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) ежегодно да провежда обучения на арендатори и ползватели на земеделски земи за опазване на пчелите. 

Декларацията: „Повсеместното използване на пестициди и други препарати за растителна защита при третиране на земеделски култури, в резултат на което биват поразени хиляди пчелни семейства.“

    • Проблем е непровеждането на профилактични прегледи от ветеринарните лекари и липсата на заверени ветеринарно–медицински дневници. Това пречи на пчеларите да участват в програми за финансиране.

„Настояваме за стриктно изпълнение на Националната имуно-профилактична програма и извършване на профилактични прегледи“, подчертават стопаните.

    • Браншът настоява за възстановяване на статута на проверителите в Закона за ветеринарно-медицинска дейност, тъй като сега пчеларите-проверители отсъстват при провеждане на профилактичните прегледи.

    • Ниски са изкупни цени на едро от търговци и преработватели. Стопаните са против решението на ЕС ежегодно да се внесат безмитно 45 000 тона пчелен мед от Южна Америка, както и продължаващият внос на големи количества мед от Украйна и Китай.

Пчеларите: „Големите количества безмитен внос на пчелен мед от страни извън ЕС понижават изкупните цени и затормозяват реализацията на родния мед на българския пазар.“

    • Значим проблем за бранша са и кражбите на кошери.

За решаване на проблемите в секор „Пчеларство" стопаните отново предлагат да се създаде „Дирекция по пчеларство” в Министерството на земеделието храните  и горите. Такова предложение е внесено от сдруженията още преди две години.