Пчеларите в България намаляват, спада и производството на пчелен мед, но причините за това са неясни за икономистите.

Новата ОСП: Вижте пълната картина на селското стопанство по браншове

Това признание е част от изследването на пчеларството у нас в Секторния анализ на животновъдството, включен в доклада „Анализ на състоянието на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост“ (SWOT анализ).

Автор е Институтът по аграрна икономика към Селскостопанската академия. 

Документът, който земеделското министерство публикува на сайта си, е част от подготовката на бъдещия национален Стратегически план на България по новата Обща селскостопанска политика (ОСП) за периода 2021-2027 г.

Аграрното ведомство прикани земеделските производители и техните браншови организации да коментират първия анализ, изработен в хода на подготовката на страната за новата политика на подпомагане в селското стопанство.

Пчеларският бранш не е разгледан самостоятелно в анализа. Той е включен като част от по-обща категория „Производство на яйца, пчеларство и други животински продукти“. 

Икономистите отбелязват, че България има дългогодишни традиции при производството на мед и пчелни продукти. Страната разполага с добри условия за отглеждане на пчели, има свободни пространства и региони със запазена и разнообразна природа.

Обичайно стабилна е и консумацията на пчелен мед.

През първите десет години от членството на България в ЕС се наблюдава увеличение както на броя на пчеларите, така и на пчелните семейства в страната. Анализаторите изтъкват, че в страната се прилага специална Национална програма за пчеларството. 

Браншът е изведен като секторен приоритет в инвестиционните мерки по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Съществува и схема за подпомагане на биологичното пчеларство.

„Пчеларството през периода се развива, отчитайки спад в броя на пчелните семейства и на производството на мед до средата на периода, като след 2014 г. постепенно се отбелязва нарастване. По-осезаемо е нарастването при броя на пчелните семейства, които се увеличават с около 18% между началото и края“, допълват анализаторите.

При производството на пчелен мед обаче е отчетено намаление. Най-ниските нива са отчетени през 2013 г. Три години по-късно добивът достига 55 хил. тона, но това количество е с почти една четвърт (24%) под равнището от 2007 г.

„Причината за това намаление на производството при положение, че се отчита увеличение на пчелните семейства, не е много ясна и трудно може да бъде определена“, признават авторите.

Те допълват, че през последните три-четири години има разминаване между увеличението на броя на пчелните семейства и намалението в производството на пчелен мед, а това води до спад на средните добиви от един кошер. Тази тенденция сама по себе си е обезпокоителна.

От година на година рязко се променя и броят на стопанствата, които отглеждат пчели.

Отклоненията достигат 15% годишно. През 2017 г. в бранша са работили около 13 400 стопани, а няколко години преди това те са били почти 18 000. Това означава спад с 25%. Продължава окрупняването на пчелините, отчитат икономистите.