Стратегия за устойчиво развитие на българското пчеларство разработват пчелари през последните десетина години. Скоро тя ще бъде представена в агроминистерството каза зооинж. Михаил Михайлов за Фермер.БГ. 
 
Стратегията съдържа над 25 проблемни направления. Предложението е по тях да започне работа експертният консултативен съвет по пчеларство от шестима представители на основните икономически области, които бяха избрани в началото на година. 
 
По покана на министерството експертният съвет участва на заседание на работната група за управление на Националната програма по пчеларство 2020–2022 г. Пчеларите заседаваха заедно в продължение на цели пет часа, като бяха представени редица предложения, без да се вземат конкретни решения, каза Михайлов.
 
Като част от дневния ред е било представяне на системата ВетИС от Българската агенция по безопасност на храните. Пчеларите изразяват несъгласие с поставянето на поредните, жълти табелки върху кошерите. Те са с 10-цифрен код, който се разчита само с четец от ветеринарен лекар. 
 
Според зооинж. Михайлов най-големият проблем идва, когато при загуба на пчела-майка трябва да се приеме нова майка. Тогава трябва да се свали табелата и да се постави нова, така както е при ново пчелно семейство. Задължението да се купуват табели и да се поставят е вменено на пчеларите, а не на ветеринарите подобно на ушните марки при животните.
 
По думите на пчеларя е абсурдно да се провежда такъв контрол, тъй като и досега реално не се извършват профилактични прегледи от частно практикуващите лекари. Ветеринарномедицинските дневници и протоколи се заверяват без реално да се правят прегледи. Пчеларите са алармирали ръководството на министерството и лично зам.-министър Янко Иванов е уверил, че ще направи всичко възможно да се контролира извършването на профилактичните прегледи. 
 
 
По време на заседанието са били обсъдени също отделните мерки и дейности по Националната програма по пчеларство (НПП). Направени са нови предложения по мярка А, която се отнася за техническа помощ на пчелари и сдружения от пчелари. Едно от тях е да има обучение на пчелари с хорариум от 16, 30 или 150 часа. 
 
Друго предложение по мярка А, дейност 3, е за популяризиране на българските пчелни продукти. Една от идеите е в рамките на седмица, например през април, едновременно в 28-те области на страната да се проведат фестивали, базари или пчеларски изложения. Идеята е тази дейност да бъде финансирана по програмата, за което са направени съответните разчети, допълва зооинж. Михайлов.
 
Трето предложение е по мярка Е за научно-изследователски проекти. По думите на пчеларя са били предложени цели осем теми, по които да се работи.
 
Било е обсъдено и съвместяването на работата на новоизбрания експертно консултативен съвет и постоянно действащата работна група по НПП. Най-вероятно за в бъдеще, докато не се изчисти този елемент, ще се работи съвместно с двете групи. Според зооинж. Михайлов работната група трябва да се занимава конкретно и само с НПП, а консултативният съвет да работи по проблемите на българското пчеларство като цяло. 
 
 
За момента не е насрочена следваща среща. До 25 март обаче новата НПП трябва да бъде готова, за да се изпрати до средата на годината в Брюксел за нотифициране. „Затова се бърза. Вероятно в скоро време ще ни съберат отново за тази програма“, предполага пчеларят. 
 
Успоредно с това на 7 февруари предстои провеждането на пчеларското изложение в Плевен. В рамките на форума ще се проведе среща на представители на пчеларските организации, сдружения и дружества в страната. Идеята е да се види каква е картинката до момента – колко са членовете и техните пчелни семейства, кои от организациите са наистина представителни, коментира зооинж. Михайлов.