Щетите от последните измръзвания в страната възродиха темата за необходимостта от нов застрахователен продукт за фермерите и финансов инструмент, който да го гарантира. „Обсъдихме с Министерството на земеделието нуждата от целогодишна застраховка и то на доходите на фермерите”, съобщи за Агри.БГ Илиас Сарнук, председател на Национална асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове в България, след среща със зам.-министър Тодор Джиков, поискана от Националната браншова камара ,,Плодове и зеленчуци”.

ПОМОЩ ОТ КРИЗИСНИЯ РЕЗЕРВ НА ЕС

Ежегодно у нас след неблагоприятно природно явление се умуват вариантите за устойчив модел на „изплуване” при такъв форсмажор - застраховане на продукция, застраховане на доходи, взаимно-спомагателен фонд или държавна помощ. Новият програмен период носи надежди, че най-накрая такъв може да бъде намерен и приложен.

„Говорихме отново да се отвори въпросът към Асоциацията на застрахователите, за да се намери застрахователен продукт, който да бъде функционален за фермерите и да покрива риска за доходите им. На база на годишни климатограми да се изготви методика за установяване на рисковете. Важното е фермерите да имат сигурност в доходите”, разказа Сарнук.

Идеята е този застрахователен продукт да се гарантира до някаква степен от държавата чрез фонда, който се сформира от удръжките от Директните плащания. За предишния програмен период те бяха в размер на 1,36% . Средствата се събираха в кризисния резерв на европейско ниво. 

„В следващия програмен период този гаранционен фонд ще се сформира на национално ниво. Дискутирахме неговото евентуално ползване като гарант към застрахователите, за да предложат продукт на фермерите да застраховат доходите си и то на база цялата година – от първи октомври до 30 септември”, информира браншовият представител.

Възможността за застраховане на доходите е отдавнашно искане на земеделците, което да ги спаси от неизгодните застрахователни премии в сегашния им вид и реално да компенсира вредите върху бизнеса им при бедствия и неблагоприятни климатични явления. 

След опустошителната градушката в Пловдивско преди 2 години тогавашният изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” Борис Михайлов заяви: „Ще трябва да направим по-бързо взаимно-спомагателния фонд, който ще реши тотално нещата… Той ще бъде към Министерство на земеделието и в него ще трябва да се правят задължителни вноски от земеделците”.

„Осъществявани са разговори преди няколко години да се взима фиксирана ставка на декар точно заради такива кризисни ситуации, но предложението не е удовлетворявало всички заради различията в големината на стопанствата при отделните сектори”, припомни представителят на черупковите плодове.

Илиас Сарнук: В тази връзка на срещата се дискутираше да има диференцирана ставка по култури за удръжките от Директните плащания. Така ще се допълва този структурен фонд, който да спомага за гарантиране на застраховането от застрахователите. 

„Това трябва, разбира се, да мине през оценка за добавената стойност на всяка една култура. Агроминистерството разполага с такава информация. При по-уязвимите сектори, сред които е и нашият, е нормално ставката да е по-висока. Най-прекият метод за калкулация може да бъдат технологичните карти, които в момента се изготвят. Важното е да се реализира застраховка, която да обхване дохода на фермера”, каза още Илиас Сарнук.

В новия програмен период се предвижда по Трети стълб земеделските производители да могат да получат подпомагане за управление на риска. Още през лятото на 2022 г., след наводненията в Карловско, зам.-министър Тодор Джиков обяви, че министерството готви гаранционен фонд за бедствия и за пазарни сътресения. Процедурата може да се проточи, но дано е налице преди следващото бедствие.