Нови елитни лозови хибриди на ИЛВ влизат за сортоизпитване

Представители на научната мисъл и практиката в областта на лозарство и винарството от много поколения се събраха в Плевен, за да отпразнуват заедно 110-ата годишнина от създаването на единствения в България Институт по лозарство и винарство ( ИЛВ ).

По традиция в сградата на Института беше експонирана специализирана изложба на грозде, селекция на Института по лозарство и винарство. Бяха представени и последните сортове, призната селекция на института, както и някои от най-актуалните хибриди.

Д-р Мирослав Иванов, завеждащ секцията по сортоподдържане в ИЛВ, разказа повече за изложбата. 37 бяха сортовете грозде, представени в изложбата, по-голямата част от които – десертни. “От винените сортове сме заложили на клонове на основните за страната винени сортове. Сред тях са няколко клона на Гъмза, местен сорт, който през последните години се лансира много от лозарите. От десертните сортове сме представили някои интродуцирани сортове, които са наложили в лозарската практика и които показват доби качества при нашите почвено-климатични условия. Представяме, разбира се, и последната селекция на ИЛВ – “Плевенски фаворит” и “Гарант” бяха утвърдени преди две години, а лозарите проявяват сериозен интерес към тях, тъй като са сортове в повишена устойчивост на стресови фактори – ниски зимни температури, характерни за нашия регион, както и основните болести по лозата”, разказва Мирослав Иванов.

“От десертните бели сортове са показани 10, 7 са черните десертни. Бели десертни са Диана, Виктория, Болгар, Аугуста, безсеменният хибрид 64, Плевенски фаворит, Гарант, Италия, Восторг, Кондарев 6. От черните десертни сортове бяха представени Мискет Хамбургски, Кондарев 10, Чауш черен, Паниери, Русалка 3, Кишмиш молдовски и Кишмиш лучисти. Представяме и новите 4 хибридни форми – това ще бъде наистина интересно за нашите гости”. От винените сортове в изложбата бяха представени 4 бели винени – Димят, Тамянка, Мискет кайлъшки и Юниблан, а от червените – Мерло, Мавруд, Гъмза с клоновете, Зарчин - един стар местен сорт, Сторгозия, Кайлъшки рубин, Плевенски колорит, Памид и Шевка.

В разговора стана ясно, че през тази година има явен дисбаланс при гроздовата реколта по отношение на почвено климатичните условия в региона. “Първо имаше доста повреди по едногодишния прираст на лозата, в резултат на което количествено добивите са по-ниски. За сметка на това узряването при повечето сортове върви с 2-3 седмици по-рано. При десертните сортове, които берем в края на юли традиционно, през тази година започнахме беритбата още в средата на юли. При основния типичен сорт за региона – “Болгар”, прибирането на реколтата приключи”, каза още д-р Иванов. Той не скри, че и тази година немалка част от гроздето от производствената база на института край Плевен е било обрано от роми, които вандалстват в района. Въпреки охраната на лозята, поне 10 тона с грозде “Болгар” са били откраднати.

“В момента н нашата експериментална база приключва беритбата на белите винени сортове, в началото на следващата седмица започваме с червените винени сортове – от Мерло към Каберне. Очаквам, че кампанията ще приключи в края на септември. През други години беритбата на червени винени сортове започваше едва в началото на октомври”, допълни Мирослав Иванов.

Във връзка с настоящата работа на селекционерите д-р Иванов разказа, че се работи основно в две направления. Едното е селекция на десертни и винени сортове с повишена устойчивост на стресови фактори – основно ниски зимни температури и мана. А второто направление е томосанитарна селекция, в която се акцентира на отбор на клонове от старите местни сортове – Памид, Гъмза, Димят, Зарчин, Сензо. “На този етап имаме излъчени десетина елитни хибридни форми, които са в процес на последно събиране на данни по отношение на някои от показателите, които трябва да допълнят тяхната характеристика. Предполагам, че още през тази година ще подготвим документацията, за да можем през следващата година да ги представим пред ИАСА за регистриране и утвърждаване като нови и оригинални сортове.

[news]

През последните години работим основно по създаването на десертни сортове – семенни и безсеменни, устойчиви на стресови фактори. В другото направление имаме вече излъчени клонове от сорт Гъмза и се надяваме да можем да кандидатстваме по проекти, които ще ни помогнат да ги обезпечим финансово, да ги утвърдим и да предложим на лозарската практика”, научихме в разговора с д-р Мирослав Иванов.

Това означава, че ако до края на тази година новите разработки на Института по лозарство и винарство бъдат внесени в агенцията, до две години – колкото трае сортоизпитването – лозарите в България ще имат за практиката си нови хибриди.
В празничния за ИЛВ ден избата е отворена на гости. Там намираме Ваньо Хайгъров, главен асистент в Института по лозарство и винарство. “В Плевен е най-старата изба в България, построена в 1892 година по френски проект и умишлено е създадена в ската на местността “Кала тепе”, за да може да се съхраняват вината при тази естествена температура, която целогодишно е 15 градуса”, разказа гл. асистент Ваньо Хайгъров.

изба със стари вина на ИЛВ - Плевен

„Тук е единствената колекция в България от стари вина, като и в момента има вина, произведени тук още при основаването на избата. Има вина от грозде, което е селекционирано от Института по лозарство и винарство, вина от местни български сортове, от интродуцирани български сортове, както и десертни вина. В избата се пазят и вина, подарени на института от бившия “Винпром”.
Бутилките умишлено се съхраняват изправени като музейни експонати и нямат органолептични свойства - вкус, мирис, аромат. Това са стари вина, които имат единствено колекционна стойност”, споделя Ваньо Хайгъров.

В избата на ИЛВ има около 4 000 бутилки, като освен тези, които служат за експонати, на горно ниво има други, които се съхраняват легнали по всички правила за съхранение и са годни за консумация. Стените и тавана на избата са покрити със специална плесен, доставена от бивши служители в института от Токай, Унгария. Тя придава характерния вкус и аромат на старите вина, тъй като при нея субстрактът е влажността, която е в избата и алкохолните пари, които се изпаряват. От „пазителя” на най-старата българска изба научаваме още, че вината, които се съхраняват тук участват в конкурси, но не се продават и са единствено колекционна стока. Тези вина са част от богатството на плевенския Институт по лозарство и винарство, не без гордост заявява гл. асистент Ваньо Хайгъров.