-
 
 

В Плевен се проведе еднодневен семинар, посветен на отглеждането на рапица. Форумът, организиран от “Римекс 1 -  Холдинг”, БАСФ и “Еуралис”. Сред темите на семинара бяха и най-важните моменти за правилното отглеждане на рапица, представени от БАСФ, както и технологията за отглеждането на културата, която става все по-популярна у нас. “Римекс аргохолдинг” презентира пред фермерите най-новата техника в производството и прибирането на рапица.

 

Във форума участва и германският експерт от БАСФ Андреас Шумахер. Фермер.БГ разговаря с г-н Шумахер за успешни европейски практики за отглеждане на рапица. Ето какво сподели той с нас:


 

- Г-н Шумахер, в Европа отдавна има интерес към отглеждането на рапица. Разкажете повече.

 

-В Германия има наистина дългогодишна традиция в отглеждането на маслодайна рапица. Рапицата е стандартна култура в Германия поне от 40 години и за този период от време ние имаме натрупан сериозен опит – много неща сме научили и приложили в отлеждането на тази култура. За нас е важен целият процес – от влагането на семената в почвата до прибирането на реколтата. Затова когато говорим за представяне на добри практики имаме предвид и подготовката на площите, почвените обработки, торене, растително защитни практики, които са и моята специалност. Цялата информация за цикъла на производство, събрана в Германия, ние се опитваме да предадем на българските производители на рапица. Идеята ни е българските фермери да не повтарят вече изминат път и направени грешки, тоест да не се налага да правят опити 40 години, за да постигнат добри резултати.

 

- Растителната защита е важна част от този цялостен цикъл, за който говорите. Какви са съветите ви към българските стопани?

 

- Най-важното, с което бих искал да започна, е, че 50% от добива при тази култура се формира наесен. Всичко, което правим през есента, трябва да е по най-добрия начин, за да е гарантирано, че сме подготвили рапицата за добри добиви. Важно е фермерите да знаят, че напролет вече няма как да се коригират пропуските, които сме направили през есента.

 

- Доколко са важни климатичните условия за отглеждането на рапица и какви са разликите между Германия и България?

- Основната разлика, която в момента съществува, не е толкова свързана с климата. В Германия отглеждането на рапица е с висок интензитет – фермерите използват винаги хербициди, растежни регулатори, инсектициди, фунгициди. Така че бих казал, че климатичните условия не са толкова съществен фактор за отглеждането на тази култура. Например, за България и за Румъния има места, където зимата е много по-сурова от тази в Германия. Бих искал да уточня нещо много важно – ние не се опитваме да пренесем буквално и дословно начина на работа в Германия тук. Целта ни е да напаснем всичко съобразно ситуацията, климатичните условия, а и всички други фактори, които имате в България.

 

- Кажете все пак няколко думи за оптималната технология от гледна точка на растителната защита за отглеждането на рапица?

 

-Отглеждането на рапица е много сходно с това да построиш къща, тоест от особено важно значение са основите – в случая с рапицата подготовката на площите, които ще засяваме. Защото това осигурява добър старт за поникването на растенията. След това е важно да се осигурят чисти от плевели посеви, използването на растежни регулатори, подготовка за зимата и т.н. През пролетта отново трябва да се използват препарати срещу полягането, защото така се избягва рискът от загуби, които варират между 30 и 50%. Продължаваме с използването на фунгицид срещу болестите по време на цъфтенето. И така до прибирането на реколтата. Не можем да очакваме добри резултати, ако не извървим всички стъпки.

 

- Какви са добивите от рапица в Германия? И как се отразява кризата?

 

- Към момента средните добиви от рапица за Германия са 450 килограма от декар. Спазвайки цялата технология на отглеждането вече вървим към средни добиви от 500 килограма от декар.

 

Поне в Германия кризата в земеделието отминава. Но фермерите би трябвало да са наясно, че дори и в криза не бива да се пренебрегва нито една стъпка от технологията. Защото редуцирайки разходите за производство, всъщност те редуцират и добива си. А в крайна сметка именно добивът е печелившото предимство в агробизнеса.