Спуснатите приоритети са изключително непрофесионални затова ние няма да подкрепим такава инвестиция. В проектите почти няма полета, където се произвеждат плодове и зеленчуци. Отказваме да участваме в процес, който би противопоставил секторите. С тези доводи председателят на Националната асоциация на картофопроизводителите у нас (НАК) Тодор Джиков обяви пред Агри.БГ, че не подкрепят проектите за напояване и отводняване, които ще бъдат включени в Националния план за възстановяване на България.

Готови ли сте за проверки на пасищата?

На онлайн среща с бранша зам.-министър Георги Събев обяви, че 150 млн. лв. ще бъдат заложени в Плана за рехабилитирането на 24 обекта за напояване и 43 обекта за предпазване от вредното въздействие на водите. След като големият проект за национално възстановяване на хидромелиоративните системи отпадна, браншовите представители трябваше да подберат най-стратегически важните обекти, за които да бъдат отпуснати средства по НПВУ. „Постъпили са 14 предложения от неправителствени организации в земеделието, по-голямата част от които са взети предвид при актуализирането на инвестиционните проекти от компонент „Устойчиво селско стопанство“, информира Събев.

Тодор Джиков: В голямата си част проектите са за отводняване. Не се наемам аз да кажа, ще пуснете вода в Ихтиман, тъй като такъв проект има, а няма да пуснете вода на земеделците в Ямбол, примерно.

Първоначално, след среща с вицепремиера всички в бранша бяха обединени, че в НПВУ  трябва да се включат поне няколко проекта за напояването на земеделските земи. „Всичко бе спонтанно тогава, но когато седнахме и анализирахме всички компоненти в Управителния съвет на асоциацията, отчетохме, че това е неприложимо и дискриминационно”, заяви Джиков и обясни, че в критериите за инвестициите, зададени към „Напоителни системи” няма такива за райониране по производство, а има следните изисквания:

„Първо, стойността на всички проекти да е до 150 млн. лв., където ако бях сложил проекта на Ихтиман, който е над 40 млн. лв., означава, че  взимам 1/3 от бюджета. Второ, да се гледа какво е КПД-то на отделните инвестиционни проекти, което така зададено е изключително непрофесионално, като условие. Кога е това КПД – преди или след ремонтите? 

Проектът, който бе входиран за Ихтинман, възстановяваше поливането на 38 000 декара, от които реално се използват само 7 500 не защото ние не искаме да си увеличим площите със зеленчуци, малини, касис и арония, а защото, като се пуска вода, 90% от нея изтича и не стига до полетата. Ако обаче се осигури напояване за всички площи, това КПД скача сериозно, над 70%. Въпреки това аз не пожелах да вкарам този проект”.

Трето изискване - да се гледа къде има най-големи загуби по трасетата, отново е неясно според браншовия представител. „В съществуващите и работещи напоителни съоръжения или в изключително компрометираните, къде?”, пита той. По думите му е изключително нелоялно и егоистично да се дава възможност на едни, а на други - не. „Или всички, или никой”, заяви на финал Тодор Джиков.