През годината поставихме редица искания, но успяхме да извоюваме единствено кризисната помощ заради войната в Украйна. Тя определено бе глътка въздух, въпреки че не бе достатъчна. Тази помощ покри около 30% от загубите на производителите, посочва Даниел Божанков, председател на Асоциация на промишленото птицевъдство в България.

Парите по държавната помощ за птици ще бъдат повече от преди

„Всички други въпроси са в задънена улица. С честите смени на правителства нещата се случват много трудно. Виждаме желание в министрите, като встъпят в длъжност, но резултати накрая няма“, допълва браншовият представител.

Очаква се догодина кризисното подпомагане за земеделските стопани да продължи и то с още по-голям бюджет. Птицевъдите се надяват тогава да бъде уважено искането им за налагане на таван на субсидиите или по-различни пропорции на изчисление.

„Кризисното подпомагане за сектора през 2022 г. беше изчислено на база хуманното отношение към птиците. От Асоциацията изразихме несъгласие с това, тъй като над 50% от подпомагането отива в двете най-големи ферми. Официално изпратихме становище, подчертавайки, че малките ферми са много по-уязвими на тези кризи и имат нужда от по-голямо финансиране. Предложихме на Министерството на земеделието механизъм това да се случи, но без резултат“, обяснява Божанков. 

Птицевъдите бяха изключени от подпомагане още по Ковид мерките през 2020 и 2021 г., тъй като ресорното министерство ги третира като индустриално производство. 

„Като сектор сме неоценени и пренебрегвани от държавата. Те смятат, че птицевъдството едва ли не може да се справя само и е достатъчно силен сектор, което не е така“, категоричен е браншовият представител. Ето за какво още си говорихме с него на прага на новата година.

Какво могат да очакват птицевъдите от новия програмен период?

От догодина очакваме да започнат новите интервенции, аналогични на подмярка 4.1 за инвестиции и подмярка 4.2 за преработка, от които птицевъдите могат да се възползват. Държавната помощ за хуманно отношение за птици ще бъде удължена с още една година, тоест през 2023 г. няма да има нещо по-различно, дори бюджетът ще е по-малък. От 2024 г. ще поискаме нов 7-годишен период на схемата за хуманно отношение, която да бъде обновена с актуалните цени и разходи. Очакваме по-голям бюджет. Имаме и няколко предложения за промени. 

Какво мислите за предложената ревизия на европейската Директива за промишлените емисии, която ще засегне още птицеферми? 

Смятаме, че това, което планира ЕК, е излишно, тъй като България е решила този проблем с националното си законодателство. У нас се прилага Наредба за оценка на въздействието върху околната среда и по-големите ферми с над 40 000 птици изпълняват всички изисквания за промишлените емисии. Тези ограничения не бива да се увеличават и да утежняват допълнително производителите в тази кризисна обстановка.

Какви са Вашите прогнози за развитие на сектора у нас?

Трудно могат да се правят прогнози в тази обстановка. От ключово значение е дали войната в Украйна ще приключи. Дали коридорът между Русия и Турция за транспорт за зърно ще продължи, тъй като оказва влияние върху пазара. В момента заради недостига на яйца цените им доста се повишават, докато птичето месо поевтинява. Явно вносът от Украйна и Полша влияе върху това. 

Нужни са кардинални промени в животновъдството, включително обединение на бранша в камара и на производители в кооперативи, както се прави във всички други държави. Ние лично сме предприели стъпки за създаване на кооператив за яйца, за да могат производителите да купуват по-евтино суровини и да търсят по-добри пазари, с общ бранд и признат стандарт за качество. Нужна е и стратегия за развитие на сектора за години напред.

С каква нагласа изпращате 2022 г. и посрещате новата година? 

Надяваме се на по-добра комуникация с Министерството на земеделието. Да не бъдем дискриминирани като сектор и да бъде обръщано внимание на малките и средни ферми, тъй като те са сериозно потърпевши от кризата и нямат много възможности да си помогнат сами. Кредитирането вече не е алтернатива, тъй като за последните две години колегите изтеглиха каквото е възможно, за да покрият разходите си и да продължат да работят.